Легенда върху острие на нож
Още: Майстори на гоблени и дантели | Да пресътвориш Добруджа в картини
Каква гордост за Тервел и за добруджанци е, че Веселин Луков се е родил точно тук, че се е завърнал и останал при корените си. Тогава човекът е най-силен.
Надарен с изострена чувствителност и пословично трудолюбие, Веселин Луков открива своите ножове в обикновено парче стомана. Тогава започват безсънните нощи и едно дълго пътуване към миналото. Милиметър по милиметър, стъпка по стъпка оживяват приказни картини за отколешни времена. От бляскавата повърхност пред нас се изправят храбри прабългари, ширват се безкрайни поляни и тъмни гори и сякаш наистина дочуваш страхотния рев на препускащи диви зверове или потръпваш от възхита, като видиш грациозния скок на благородния елен…
Истинско удоволствие е да докоснеш дори само с поглед творбите на Веско Луков. А колкото до това,че той се е разтворил в работата си, че се е отдал изцяло, няма съмнение. Това, което отличава тези ножове, е това, че когато настъпи мигът на великото раждане, майсторът извършва своето кръщение като на живо същество. Имената на неговите творби са все старобългарски. Така всеки нож поема своя път със свое име, неповторимо. Бащата на тези произведения на изкуството може да бъде щастлив, че неговите рожби са се разпръснали навсякъде по света - Русия, Турция, Чехия, Германия, Австрия, Белгия, Франция, Индия, Америка. Славата на неуморимия “оръжейник”, както сам се нарича, се е понесла далече. Тя е тази, която довежда почитатели и любители откъде ли не до скромното ателие, наречено ковачницата, храмът.
Личният нож на Веселин Луков се нарича “Чигот”, което означава телохранител. Той пази къщата и стопанина си от лоши помисли и от зли сили. Но най-вече охранява духа на твореца, дава му сили и го напътства.
Веселин Луков прави самостоятелни изложби в София и Пловдив и има редица отличия. Но най-голямата награда за автора е радостта на хората и фактът, че се чувства винаги душевно богат.