Суха река
Още: Стария дъб
Суха река впечатлява с високите си скалисти брегове и красиви варовикови скални венци, по-големи и по-малки горски масиви. Местността е запазила и до днес част от някогашната флора и фауна. Всеки посетител, тръгвайки от Добрич на североизток, може да види дълбокия и широк дол на пресушената река, където са се приютили разнообразни видове растения и животни.
Суха река се намира на около 1.5 км южно от село Изгрев. Преди около 100 години, реката е била пълноводна. След изсичане на голяма част от околните гори, реката започва да пресъхва в средата и само при топенето на снеговете или при поройни дъждове се събира вода. Сега Суха река е суходолие, т.е. пресъхнала и отдалеч наподобява каньон. Само изкуствено завирените участъци до селата Коларци, Оногур и Ефрейтор Бакалово напомнят за миналото на реката.
Ширината на долината е 150-200 м, а дължината – приблизително 240 км, като на българска земя тя е около 125 км.
РАСТИТЕЛНОСТ
Растителността на Суха река по степния си характер наподобява резерват Калиакра. При тревистите съобщества преобладават сухолюбивите и калциеволюбивите видове.
Най-обширни са горските масиви в района на с. Ефрейтор Бакалово и по склоновете на двата бряга на реката край селата Коларци, Оногур, Балик, Пчелник, Зимница, Кайнарджа. При тях се срещат видовете на дъба – цер, благун и, по-рядко, дръжкоцветен дъб. Срещат се и полски ясен, полски бряст, сребролистна липа, дива круша, ябълка, а, на места, и насаждения от салкъм и топола. През пролетта разцъфтяват лисичина, синчец, горско кукувиче грозде и момкова сълза. По-късно се появяват няколко вида теменуги, червен божур, тревиста перуника, жълтурче, кокошка и лютикова съсънка.
С напредване на календарното време настъпва цъфтежът и на други видове. Обширните ливади около селата Капитан Димитрово и Коритен се изпъстрят с цветовете на македонското червеноглавче, австрийски лен и риган. През първата половина на лятото ливадите приютяват и по-рядко срещани видове като брокова лепка, диво татарско зеле, пъстра перуника, гигантски карамфил, ледебуров миск. Така съхранените през вековете късчета дива степ придават специфичност на района и са рядкост за равнинната екосистема.
ЖИВОТНИ
Скритите в Добруджанската равнина долове, скални и горски участъци на Суха река са дали убежище на диви животни – дребни и едри бозайници, земноводни, влечуги. В горските участъци се срещат катерици, обикновен и лешников сънливец, благороден елен, сърна и дива свиня. Счита се, че могат да бъдат намерени също къртица, таралеж (защитен вид), обикновен сънливец, сляпо куче и редкия за България вид – скачаща степна мишка. Тук от отколешни времена са намирали и все още намират подслон стада благородни елени, сърни, диви прасета, зайци, но най-богат е птичият свят.
ПТИЦИ
Суходолието приютява много и различни видове птици. Тук те намират подходящи места за гнездене и хранене. Ориентацията на Суха река в посока север-юг я прави удобен коридор не само за миграция, но и за разселване в северна посока на видовете с южно разпространение – червенокръста лястовица, червеноглава сврачка, испанско врабче и други.
Сравнително голямо е разпространението на грабливи птици. Скалните корници са предпочитано място за гнездене на белоопашатия мишелов, керкенеза и бухала. По поречието гнездят малкият креслив орел, орелът змияр, черната каня, осоядът, големият, малкият и късопръстестият ястреби, соколът орко, вечерната ветрушка и обикновеният мишелов. Тези видове използват пасищата и откритите пространства по ръба на каньона за ловуване.
Горските масиви са добро убежище за кълвачите. От всичките 10 вида, срещащи се в България, в Суха река гнездят 8. Особено характерен е средният пъстър кълвач.
ПРИЛЕПИ
Пещерите и подземните образувания във вътрешността на Добруджа, долините на Суха и Хърсовска река, заедно с техните притоци, са дали убежище на значителен брой прилепи. Прилепите са една от най-широко представените групи бозайници в българската фауна. Броят на установените до момента у нас видове е 30, което представлява една трета от всички бозайници в страната.
В Суха река са намерени само единични екземпляри подковонос, както и малък подковонос и трицветен нощник – и трите вида са в списъка на световно застрашените видове.