Туризъм
Голямото туристическо “богатство” на община Тервел е, първо, в наличието на Държавна дивечовъдна станция, която се грижи за нормалното развитие на дивечовите запаси и предлага организиран туризъм, второ, в атрактивната природа и биоразнообразие на м. “Суха река”, трето, в историческото наследство, събрано в Историческия музей, Скалните манастири в м. “Суха река”, в местния фолклор, празници и обичаи, и четвърто, но не на последно място, в ориентацията към екологично земеделие и животновъдство на местните хора. Към края на 2006 г. е добре разработен ловният (елитарен) туризъм, докато другите туристически продукти предстои да бъдат изградени.
Ловен туризъм
Общата площ на Ловното стопанство, стопанисвано от Държавна дивечовъдна станция “Тервел”, е 14 800,3 ха. Територията на днешната Държавна Дивечовъдна станция представлява платовидна земя, дълбоко нарязана от суходолия. Стопанството е разделено на три ловностопански района – Сърната, Кьостата и Дан Кулак. Към тях е предаден и ловностопански район от Държавно лесничейство Генерал Тошево – Суха река.
Горите и горските площи на територията на община Тервел са пръснати и образуват отделни комплекси и масиви, разделени от обработваеми земи. Тервелските гори винаги са били богати на дивеч, което определя като напълно закономерно създаването на Държавно ловно стопанство през 1974 г. като едно от общо 9-те стопанства, които се създават през годината в страната. През 1976 г. в стопанството е аклиматизиран мулфлонът, а през 1980 г. се изгражда местността Кьостата на площ от 30 хил. дка за интензивно ловно стопанство, предимно за видовете благороден елен, елен лопатар и муфлон. През 1984 г. се загражда местността Сювенлика за интензивно ловно стопанство на диво прасе, строят се фазанарии. Организира се международен ловен туризъм. Конна база допълва туристическия продукт.
Най-ярка илюстрация на високите постижения на държавно ловно стопанство Тервел са представянията на международни изложби на ловни трофеи. Първото участие е през 1971 г. в Будапеща, където трофей от сръндак, отстрелян от горския надзирател Иван Гочев, набира 148 точки и е в елита на страната. На международното ловно изложение в Пловдив през 1981 г. Тервел участва с 163 трофея, които са 8 % от общо представените трофеи на страната и са спечелени 2 златни медала за трофеи от благороден елен, 7 – за сръндак и 1 – за дива котка.
Благоприятните климатични условия определят голямото разнообразие в животинския свят на територията на ловното стопанство. Към средата на 2006 г. е установен следният дивечов запас: благороден елен – 180 броя, елен лопатар – 185 броя, сърни – 300 броя, диви свине – 260 броя, муфлони – 55 броя, зайци – 2450 броя, фазани – 1470 броя и яребици – 170 броя. През последните години се наблюдава значително увеличение на броя на хищниците, особено на чакалите.
Суходолие “Суха река”
БИОРАЗНООБРАЗИЕ В “СУХА РЕКА”
- 462 растителни вида, принадлежащи към 69 семейства
- 3 балкански и 1 български ендемити
- 19 редки и застрашени от изчезване видове от флората на България, вписани в Червената книга
- над 50 вида от групата на фуражните, медицинските и декоративните растения
- над 18 вида птици гнездят в нискостъблените гори
- над 24 вида птици гнездят в дъбовите гори
- 8 вида наземногнездящи птици в откритите тревни пространства
- голямо разнообразие на грабливи птици
- от всичките 10 вида кълвачи, срещащи се в България, 8 гнездят тук
- 32 вида птици са с международен природозащитен статус - редки и застрашени видове, вписани в Червената книга
- 14 вида прилепи, от които 6 в списъка на световно застрашените видове
- 8 вида дребни бозайници
- едри бозайници, земноводни, влечуги
Суха река впечатлява с високите си скалисти брегове и красиви варовикови скални венци, по-големи и по-малки горски масиви. Местността е запазила и до днес част от някогашната флора и фауна. Всеки посетител, тръгвайки от Добрич на североизток, може да види дълбокия и широк дол на пресушената река, където са се приютили разнообразни видове растения и животни.
Суха река се намира на около 1.5 км южно от село Изгрев. Преди около 100 години, реката е била пълноводна. След изсичане на голяма част от околните гори, реката започва да пресъхва в средата и само при топенето на снеговете или при поройни дъждове се събира вода. Сега Суха река е суходолие, т.е. пресъхнала и отдалеч наподобява каньон. Само изкуствено завирените участъци до селата Коларци, Оногур и Ефрейтор Бакалово напомнят за миналото на реката. още..
История и култура
Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението в общината са: Градският исторически музей, 13 читалища и библиотеки към тях, религиозни домове и други културни институции.
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ В ГРАД ТЕРВЕЛ
Във връзка с изпълнението на Програма „1300 години Добруджа“, приета от Изпълнителния комитет на Общински народен съвет на 21.08.1979 г., е предоставена самостоятелна сграда за музейна сбирка. От 1986 г. насам музейната сбирка функционира в новата триетажна сграда с експозиционна площ 750 кв.м. Обособени са 4 експозиционни зали с отдели Етнография, Археология и Художествена галерия. още..ЧИТАЛИЩА
Читалищата са “капилярите” на мрежата от културни институции. Функциониращите в общината към настоящия етап наброяват 13 (1 в града и 12 в селата), като през 2005 г. има ново регистрирано читалище в с. Коларци. Читалищата са доброволни сдружения на граждани, които осъществяват културно-просветна, библиотечна, лекционна дейност.
Най-активно е НЧ ”Димитър Дончев – Доктора” в град Тервел; то е партньор на общината в организираните пролетни празници на културата, регионален добруджански събор и конкурс за традиционна добруджанска песен “Калинка Вълчева”, провеждащ се през година, общинска празник на фолклора, клуб за естетическо възпитание “Дъга”, надсвирване на ромски оркестри.
Активни са и някои селски читалища. В с. Коларци и Каблешково има детски фолклорни танцови ансамбли с по две възрастови групи, с. Зърнево и Божан – детски групи за турски фолклор, нова тенденция в с. Орляк – две възрастови групи и детска фолклорна група за ромски танци, с. Кочмар – характерна коледарска група, Каблешково и Жегларци – женски певчески фолклорни групи.