Празници и ритуали

ДОБРУДЖАНСКИ СЪБОР “ТЕРВЕЛ”

Провежда се всяка четна година на 22 септември. От 2003 г. Добруджанският събор е част от празничния афиш на празника на град Тервел.

Първият събор се е състоял през месец септември 1960 г. и е организиран от Българско национално радио и читалище “Димитър Дончев” в град Тервел като втория в България събор на народното творчество. Целта на събора е била да бъде проучен и записан добруджанският фолклор, за да бъде съхранен за поколенията. Емблемата на събора представлява стилизирана добруджанска шивица в характерните за района жълто-зелени тонове.

Съборът се провежда на открито в парка на град Тервел. Участват изпълнители от силистренско, добричко, варненско, шуменско. През 2006 г. за първи път регламентът на събора се обогатява, като за участие се допускат и изпълнители, представящи фолклор от други кътчета на североизточна България. Празничната програма включва надпявания и представяне на обичаи. В годините съборът става празник на цяла Добруджа, празник на хората, съхранили в себе си красотата на родния фолклор.

Неповторими по своята същност, обредите, песенният фолклор и танците на тервелци са живо и постоянно обновяващо се творчество, нужно на всяко поколение и на всяка личност. Като Стария дъб в центъра на града са пуснали корени в сърцата на гражданите песните на дядо Радичко от с. Войниково, на Димитрина Кунева, Анастасия Костова, Калинка Вълчева, Кольо Кавръков; ритмите на Стефан Георгиев и Димитър Нанков.

ПРАЗНИК НА ФОЛКЛОРА

Провежда се всяка година на 6 май, на “личен ден Гергьовден”.

Празникът на фолклора е част от афиша на Пролетните празници на културата. Организира се и се финансира от община Тервел. Празникът няма конкурсен характер и представлява своеобразно тържество на песни, танци и костюми. Участват певчески и танцови групи от училища, читалища и детски градини в общината. Така, участниците са на възраст от 5 до 80 години.

>За първи път през 2004 г. афишът на празника се обогатява с турски и ромски фолклор. Това става повод за сформиране на детски самодейни групи за турски фолклор в селата Божан и Безмер и група за ромски фолклор към основното училище в село Орляк.

ПРОЛЕТНИ ПРАЗНИЦИ НА КУЛТУРАТА

Провеждат се всяка година през месеците април и май.

Началото е поставено през 1975 г.. През годините Пролетните празници на културата стават необходимост за гражданите на град Тервел и основа на културния живот в града и в общината.

Незабравими за тервелчани ще останат срещите с актьорите на Народен театър “Иван Вазов”, гр.София, театрите от Добрич, Силистра, Шумен, Варна, Разград, Русе; гостуването на оперите от Варна и Велико Търново; балетно студио “Арабеск”; балети от Русе и Бургас. На тервелска сцена са гостували известни актьори – Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Георги Анастасов, Коста Цонев, Васил Михайлов, Стефан Данаилов, Николай Гинев, Константин Коцев, Пепа Николова и много, много други. Гости са били и най-известните естрадни певци на България – Лили Иванова, Георги Христов, Михаил и Христина Белчеви, Васил Найденов, дует “Ритон”, формация “Тоника”, Росица Кирилова, Тони Димитрова, Ваня Костова. Особена радост за тервелската публика са били срещите с най-големите професионални ансамбли за народни песни и танци – “Филип Кутев”, “Пирин”, “Тракия”, “Загоре”, “Капански”, “Варна”. Гости на децата в град Тервел са били куклените театри от Варна, Добрич, Силистра, Шумен. През 2005 г. на тервелска сцена идва ансамбълът на недостижимата Нешка Робева. Ансамбъл “Българи” също гостува на града.

В през 2006 г. афишът на празниците се обогатява с тържествена заря, посветена на 130 годишнината от Априлското въстание.

КОЛЕДУВАНЕ

Провежда се всяка година през месец декември.

Този древен български обичай – Коледуване - радва жителите на всички тервелски села в навечерието на Рождество Христово. В много от населените места са сформирани мъжки коледарски групи. Особено популярна в цяла Североизточна България е коледарската група от село Кочмар. Тя е носител на множество награди от събори в страната.

През 2006 г. за първи път в община Тервел се провежда конкурс за коледарски групи и обичаи. Целта на конкурса е да бъде популяризиран обичаят “Коледуване” и да бъдат подчертани красотата и разнообразието му в различните населени места на общината. Представят се и се оценяват автентични костюми и коледарски атрибути (гега, венец, кравай, калпак). Многобройните участници се номинират в три категории – детска, младежка и мъжка коледарска група. Гостите на празника могат да видят богата изложба от коледарски краваи и венци, които също впечатляват с елементи, характерни за всяко населено място. Наградният фонд за конкурса се осигурява от община Тервел.

ЛАЗАРУВАНЕ И ЛАДУВАНЕ

Провежда се всяка година през месец април.
Символ на празника е кукла-лазарка, изработена от екип на община Тервел.

Лазаруване се организира за първи път през 2006 г. с пожелание да се превърне в традиция. На 15 април – Лазаровден – се провежда първият в общината конкурс за лазарски групи. В продължение на 2 часа площадът пред сградата на община Тервел се превръща в празник на младостта, красотата и багрите. 16 групи от детски градини, училища и читалища танцуват, пеят и пресъздават красивият обичай през очите на многобройната публика. Надпреварата е оспорвана. Водещи, според регламента, са представянето на автентичен обичай, песни и танци. След дълги дебати, по времето на които лазарките и гостите на конкурса се хващат на кръшно хоро, се обявява класиране в категория “Детска лазарска група” и “Младежка лазарска група”. Критерият с най-голяма тежест за спечелване на конкурса е автентично представяне на лазарски костюм и обичай от региона. Наградният фонд за конкурса се осигурява от община Тервел. Наред с конкурса се организира и изложба на рисунки, изобразяващи лазарски групи и обичаи.

Обичаят “Лазаруване” има своя разновидност “Ладуване”, която може да се види в тервелското село Безмер. Обичаят се представя от млади момичета, облечени в празнични носии. Носи името на славянската богиня Лада.

ТРИФОН ЗАРЕЗАН

Провежда се всяка година на 14 февруари в селата на общината.

Възстановка на автентичен ритуал на “зарязване на лозя”, съпроводена с музика и багри, може да се види на празника Трифон Зарезан в село Кладенци. Иначе, българската общност от всички населени места тачи празника. Рано сутринта мъжете се събират в центъра на селото. Окичените с чамшири бакъри с вино ги съпровождат по пътя към лозята. Там, под звуците на народна музика, най-възрастният мъж в селото извършва обредното зарязване и полива с вино лозите. Стопанките омесват обредни погачи. Празникът продължава за всички мъже с веселба до късно вечер. Ритуалът се посвещава на желанието за плодородие и пълни изби с вино през идващата година.

КОНКУРС “КАЛИНКА ВЪЛЧЕВА”

Провежда се всяка нечетна година през месец май.

Първият конкурс за изпълнители на традиционна добруджанска народна песен на името на “добруджанския славей” Калинка Вълчева е проведен на 11 и 12 май 2001 г. по инициатива на Община Тервел. Участват изпълнители на народни песни от всички възрасти и пеят песните на Калинка Вълчева и на Добруджа. Наградният фонд се осигурява от общината, а журито е съставено от известни композитори и фолклористи в България. .

В три поредни издания големи и малки от цяла Североизточна България пеят с обич и сърце, и чрез своя самороден талант доказват, че в душата на българина има специално място за красивата народна песен. Българинът обича да пее, да се весели, да пази и съхранява своите традиции.

Чрез Конкурс “Калинка Вълчева” се откриват много даровити деца, които поемат по пътя на професионалното изкуство на България.

МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА РОМИТЕ

Провежда се всяка година в навечерието на 8 април. Организира се и се финансира от община Тервел.

През 2004 г. се поставя началото на традицията Международният ден на ромите да се чества с програма, подготвена от деца и младежи от ромските общности в град Тервел и село Орляк. Подготовката за празника ангажира вниманието и стимулира изявата на творческите заложби и умения на всички млади участници в празничната програма. Сценарият е различен всяка година. Той е много богат и включва представяне на ромски обичаи, танци, песни, както и елементи с конкурсен характер. Влагат се много средства и усилия в ушиването на характерни ромски костюми и в подготовката на декори.

През 2006 г. основно училище “Васил Друмев” в село Орляк подарява истински празник на ромите от град Тервел със своя спектакъл “Под едно небе”. Участват 83 деца от училището. Спектакълът включва елементи от фолклора и традициите на трите етнически общности – ромска, турска и българска. Младите участници от спектакъла грабват първа награда от фестивал “Отворено сърце” в град Велико Търново два месеца по-късно.

ПРАЗНИЦИ В СЕЛОТО

С. КОЧМАР 1 МАЙ
С. ЖЕГЛАРЦИ 24 МАЙ
С. КАБЛЕШКОВО 24 МАЙ
С. БЕЗМЕР 6 ЮНИ
С. КОЛАРЦИ 6 СЕПТЕМВРИ
С. КЛАДЕНЦИ 7 НОЕМВРИ
С. ЧЕСТИМЕНСКО 7 НОЕМВРИ

ПРАЗНИЦИ НА ОБЩНОСТИТЕ

Празници в селото

Като местни празници селските сборове (събори) водят началото си от далечни времена, като се събират в радост и местните хора, и гости от близо и далече. Българинът и особено добруджанецът е много трудолюбив, но обича и да се весели. На празник отпуска душата си, пее и танцува, ходи на гости в свои близки и приятели, слага богати трапези, отрупани с храна и питиета.

В почти всички селища на община Тервел се провеждат такива “сборове”. Денят е определен (наречен) специално от жителите на населеното място, съобразявайки се с българските официални и религиозни празници. Така, Първи май - Международният ден на труда - е станал празник на с.Кочмар, 24 май - Денят на българската просвета и култура е празник на селата Жегларци и Каблешково, а на 6 юни - религиозният празник “Свети Дух” - е празникът на с.Безмер, и т.н.

Мюсюлмански празници

Турската общност в общината тачи своите празници, а от няколко години община Тервел организира празненство за двата най-големи мюсюлмански празника Курбан байрам и Рамазан байрам. В дните на празниците се провеждат концерти на известни певци в България, на Ансамбъл за турски фолклор към Музикално-драматичен театър гр.Разград и други.

По традиция тези празници са семейни. Когато се чества Курбан байрам, се коли коч (агне). Всяко семейство приготвя вкусни сладкиши (традиционната за общността баклава и други), с които се черпят близки и съседи. По-богатите даряват бедните с месо, дрехи и други неща.

Сутринта на самия ден мъжете ходят на джамия и се молят по няколко пъти, а след това се слага трапеза. Прието е да се иска прошка от по-възрастни роднини, от близки и приятели, като се целува ръка.

Празникът Рамазан байрам се отбелязва 52 дни преди Курбан байрам. 30 дни преди това се пости -извършва се ритуално гладуване през деня, от изгрев до залез не се пие и вода.