Икономика
Селското стопанство
Селското стопанство съставлява най-важният дял на икономиката на общината. Районът е един от големите производители на селскостопанска продукция в страната. Природните условия са изключително благоприятни за развитието на растениевъдство - за отглеждане на зърнени, технически и фуражни култури. Застъпени са и двата подотрасъла на селското стопанство - растениевъдство и животновъдство.
Растениевъдство
Земеделските земи в общината 416 103 дка и представляват 71,7 % от общата площ. В структурата на земеделските територии преобладават обработваемите земи. Те представляват 82 % от земеделските територии в общината, като този показател за страната е 76 %. По начин на ползване, обработваемите земя са основно ниви – 82 % относителен дял, трайни насаждения – 13 %, земи по чл. 4 от ЗСПЗЗ – 4,2 % и с малки относителни дялове ливади и разсадници. Необработваемите земи в земеделските територии са предимно мери и пасища: гори и полезащитни пояси, полски пътища и непригодни земи. Земеделската земя е основно частна собственост и се стопанисва от 10 земеделски кооперации в тежко икономическо състояние, арендатори и частни стопани. Голяма част от арендаторите са външни за общината фирми и не допринасят за приходите й. По-стабилни са преработващите структури – мелници, фуражни цехове, месопреработващи цехове, мандри, по-голяма част от които също са външни фирми. Селското стопанство е застъпено във всички селища на общината и има важна роля за цялостното й развитие. Независимо от значителното намаляване на произведената продукцията през 90-те години на миналия век, отрасълът си остава основен източник на доходи за голяма част от населението на общината. Благоприятните агро-климатични и релефни условия са утвърдили производството на зърнени, зърненофуражни и маслодайни култури. Открояват се три култури - пшеница, царевица за зърно и слънчоглед. Те заемат 77 % от обработваемата земя в общината. В последните години се наблюдава на тенденция за изграждане на масиви с етерично-маслени култури, които за изцяло нови за общината – култивирана шипка, маточина, салвия, лайка и други. Отглеждът се също кореандър, соя, боб, тикви и други технически култури. В общината се засилва интересът на земеделските производители към отглеждане на култивирани билки и създаване на овощни градини – ябълки, сливи, кайсии. Наличието на съхранена природна среда и екологично чистият район са предпоставка за развитие на екологично чисто земеделие.
Животновъдство
Богатата фуражна база, традициите в отглеждането на едър и дребен рогат добитък са били предпоставка за добре развито животновъдство до началото на прехода. След срива през 90-те години са унищожени всички племенни стада и е ликвидирана материално-техническата база. В момента животновъдството е съсредоточено в частния сектор. Основен отрасъл от животновъдството е говедовъдството. То е изцяло съсредоточено в частния сектор, където е преобладаващ броят на дребните ферми с по 1-3 броя крави и много малко средните ферми 5-10 броя крави. Големи ферми няма. През последните години се наблюдава намаление на броя на говедата и на кравите, както и на птиците. Увеличават се животните в овцевъдството и зайцевъдството. На територията на общината има 4300 пчелни семейства в началото на 2005 г., а произведеното количество мед е 82 тона. Интересът към този сектор се засилва от страна на жителите на общината. В община Тервел няма предприятие за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти, както и предприятие за преработка на восък и производство на восъчни основи, което затруднява контрола върху качеството на меда. Животновъдството е далеч от оптималния си капацитет. Продукцията се затваря в кръговете на натуралната микроикономика. Животновъдството е далеч от оптималния си капацитет, доказван преди 1989 г. Научното обслужване на аграрния сектор е незадоволително. На територията на общината няма изградено научно звено. Единственото звено с подобен капацитет е Добружанският земеделски институт по отглеждане на пшеница, който се намира на територията на община Генерал Тошево. Що се отнася до инкубаторите за аграрни специалисти, общината не разполага с Професионална гимназия по земеделие. Секторът не разполага с мрежа от продуктивни организации, защитаващи интересите на производителите.
Стопански сектор
Промишлеността е традиционен отрасъл за община Тервел, който след бурното си развитие през втората половина на миналия век изпитва затруднения при преструктурирането си в съвременните условия (закриване на производства). Въпреки това през 2003 г. промишлеността допринася с около 35 % към нетните приходи на общината и ангажира 38 % от наетите лица работещи в 9 % от предприятията (вкл. двете най-големи фирми в общината). През последните 2-3 години се забелязва увеличаване на приходите за сметка на наетите, което говори за увеличена производителност на труда в производствата. Всичко това показва голямото значение на промишлеността за местната икономика, което я превръща в структуроопределящ отрасъл и за в бъдеще. Основните подсектори на преработващата промишленост в община Тервел са химическата и текстилната промишленост, което се обуславя от традициите в миналото, вложените инвестиции и трудовите навици на населението. В тези два подсектора се формират над 90 % от нетните приходи и се ангажират около 95 % от наетите лица в промишлеността. Това автоматично ги превръща в стълбове на местната промишленост, но от друга страна ограничава възможностите за развитие и диверсификация на промишления комплекс, като ги обвързва със състоянието на пазарната конюнктура в тези производства. От останалите производства с по-голямо значение е хранително-вкусовата промишленост, въпреки че не се използват пълноценно възможностите за нейното развитие (затваряне на цикъла). Добри ресурси за развитие има дърводобивната и дървопреработваща промишленост заедно със строителството, което би спомогнало за ангажиране на част от мъжките трудови ресурси.
През последните години в икономиката на общината се забелязва тенденция на увеличаване стойностите на основните икономически показатели. Общата сума на регистрираните приходи от продажба в община Тервел през 2003 г. е 51 324 хил. лева, което е с 24 % повече спрямо 2001 г. и с 14 % повече в сравнение с 2002 г. Голямо предизвикателство за общината е превръщането на тази тенденция в трайно явление.
Развитие на МСП
През последните години броят на новорегистрираните фирми е сравнително голям, но въпреки това общият брой на активните стопански субекти, които оперират в общината е крайно недостатъчен – 122 през 2003 г. Въпреки увеличението с близо 70 % спрямо 2001 г., гъстотата на фирмите в общината е едва 6,6 на 1000 при 31,6 за България. Равнището на предлаганите бизнес услуги в общината също е крайно незадоволително. Към края на 2006 г. на територията на община Тервел няма изградени структури в подкрепа на бизнеса. Броят на заетите в МСП е значително по-малък от средния за страната, тъй като значението на двете големи предприятия в общината (Пластхим и Дека) е все още твърде голямо (над 50 %) за местната икономическа заетост. Въпреки това най-висок е делът на микро предприятията (85 %), следван от малките фирми, които са 12 % и така съвкупният им дял е над 97 %. Общият брой обаче, е твърде малък – около 120 фирми.