ПРИЗНАНИЕ ЗА ДЕЦА ОТ ТЕРВЕЛ В СФЕРАТА НА ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО И ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Деца от школата по приложно и изобразително изкуство бяха отличени в Националния кръг на конкурса „С очите си видях бедата“, в конкурса на Националния дворец на децата „От Коледа до Васильовден“ и в конкурса на Посолството на Република Куба „Куба – близка и позната“.Повече за наградите на тервелските художници и приложници ще разкажем и покажем в следващия брой на в-к „Тервел“.
А сега ще отбележим награждаването на две млади дами от СУ“Йордан Йовков“ Тервел, които бяха отличени за участието си в областния конкурс за есе на Фондация ЛУМОС и Младежки център гр.Добрич.Конкурсът се провежда за трета поредна година и дава възможност на млади хора от всички осем общини в областта да разсъждават по теми, свързани с човешките взаимоотношения.Тази година темата, върху която разсъждаваха децата бе „Какво е за мен щастливо детство?“ Марина Иванова и Ясмин Сурай са единадесетокласнички от СУ „Йордан Йовков“ гр.Тервел и бяха отличени с награди за трето място (поощрителна награда). В обръщението си към участниците и гостите, Сашо Серафимов, председател на оценителната комисия, цитира откъс от есе на трети участник от СУ“Йордан Йовков“ гр.Тервел – Иван Иванов от девети клас.


И така: „Какво е за мен щастливо детство?“ – откъси от есетата на Марина и Ясмин:
Марина:
“… щастието на едно дете се крие в малките неща… в създаването на нови приятелства, в живота на „кварталната тайфа“ , във ведрата семейна атмосфера, в това да общуваш с други деца, да се обогатявате взаимно, да си показвате своите начини да бъдеш щастлив..“
„И, точно в този етап от живота си, в който стоя на прага пред света на възрастните, поглеждам отново назад във времето, когато всички деца се събирахме щастливи и безгрижни. По цял ден играехме на жоманка, ластик, народна топка или футбол. Припомняйки си тези дни, широка усмивка се появява на лицето ми. Какво друго, ако не щастие е било това ? „
„Истината е, че в този пълен с отговорности свят на възрастните, всички деца трябва да са щастливи. Ако можех, щях да се върна назад във времето , да изживея всичко отново и по своему да не се разделя с детството. Пипи Дългото чорапче, може би най-щастливото и волно дете на земята, седи на масата във Вила „Вилекула“ със своите приятели Томи и Аника. “…Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна…“, заклеват се тримата, осъзнали, че са щастливи в приятелството и игрите си и не искат това да се промени.“
Ясмин:
„Какво е необходимо, за да бъде едно дете щастливо? Грижа и обич от родителите му и от хората около него.Баба и дядо- всяко едно дете се радва на тях. Всеки един от нас мечтае да ходи при тях или да живее с тях,защото когато мама и тати не ни позволяват нещо, те винаги са на нашата страна. Понякога те ни правят по щастливи, отколкото мама и тати. За мен те са много специални,защото винаги искат да съм щастлива и правят всичко възможно за това.“
„ Най-важното е да сме заобиколени от добри хора около нас и ние да сме добри, защото дори от най- малките неща ние, децата можем да станем щастливи! В детството да си щастлив е много по-лесно. Всичко ни се вижда розово. Децата имаме толкова хубав и чист свят, а като порастнем няма да е така. Всеки един човек има своето щастливо детство или един незабравим миг от детството си и ще го помни до края на живота си! „
Публикувано на 19 Dec 2019