Notice: Undefined index: go in /home/tervel/www/root/news.php on line 17
 Ад

Боде ме тази смугла тишина
и чувам, че сърцето ми изстива.
Как тръпне в болка моята душа.
Не знам дали съм мъртва или жива.

Във тази страшна, черна, луна нощ,
която сля небето със земята,
в която пламъкът със дива мощ
събори къщи, разпиля децата.

Пищят деца, загубили се в мрака
и майките си търсят подивели.
Какъв е ужас и какво не чака
във кърви и в пушек почернели.

Ужасна пустош! Празнота отвред!
Без жал тя всичко в пламъци обърна!
Сред вой и грохот и нечуван рев
и хора и животни в страх обгърна.

Невиждан ужас! По-лошо от ада!
Всяка живинка в призрак се превръща!
Тук всичко живо стряска се и страда.
Горят дървета, в пламък всяка къща.

Побелява. Утрото настава.
И в светлината ад се очертава!
А селото, а то къде остана?!
Във призрак се превърна. Люта рана!...

Не сте сами, нещастници злочести!
Със вас цял един сплотен народ!
И няма да останете самички!
Доброто българско е сега на ход!...


11.12.2016 Цветанка Костова
Гр. Тервел
Публикувано на 14 Dec 2016