На 20 юни 2016 г. стартира първият сезон на археологическите разкопки край с. Оногур, община Тервел. За първи път от края на 80-те години, когато е проучена средновековната крепост Скала край с. Кладенци, Общината прави стъпки в тази посока.Този път обаче става дума за много по-стара крепост.Палматис е късноантична крепост от пети век. Първоначалните сведения сочат на специалистите, че край с. Оногур се намират останките на късноантичната и средновековна крепост "Палматис"- пътна станция, която свързва римските областни центрове Дурострум (Силистра) и Марцианопол (Девня).Върху карти на римски пътища в България крепостта е отбелязана като място, през което преминава път, започващ от пристанищния Одесос (Варна) и завършващ в Дурусторум (Силистра). През тази епоха пътят е следвал течението на пълноводната тогава Суха река.Това, което се знае за крепостта не е много.
В очакване на първите посетители на ПалматисЗнае се обаче, че в землището на „Палматис“ са регистрирани множество посегателства на иманяри.Затова след неколкократни срещи между кметския екип на Общината и директора на Регионален исторически музей Добрич и избора на научен екип, работата по разкриването на селището Палматис стартира под ръководството на проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет и археолозите от РИМ Добрич Добри Добрев и Боян Тотев.Всъщност разкопките са „спасителни“, т.е. тяхната цел е да спасят това, което е останало след иманярските набези.Начинанието се финансира изцяло от Община Тервел – чрез средства от общинския бюджет и от дарения.Общината наема 12 безработни от селата Ангеларий и Балик.Закупен е инвентар за работа.Ежедневно за работниците и за екипа се приготвя храна в центъра за социални услуги в с.Коларци.Още в края на първата седмица се появяват находки, които карат археолозите и общинското ръководство да приемат предизвикателството да увеличат ресурсите, за да открият колкото може по-голяма площ от сградата, която е обект на разкопките.В началото за нея се знае само , че е голяма обществена сграда, чиито очертания са видни от изображения, получени със специализирани уреди.Това, което променя нещата на 100 % е показалата се изпод земята каменна дъга.Наети са още шест работника.И всеки ден показва все повече и повече – първо абсидата на олтара, после редкия за нашите земи синтрон, запазена база на олтарна маса, олтарна преграда, колони, филигранни капители, керамични подови плочи, тухлен зид, каменни основи…И много керамика.Всички находки разказват-разказват за това, че сградата е голяма базилика, която е била опожарявана, че крепостта е „преизползвана“, т.е. след като е била напусната от своите жители, тя е била убежище и на прабългарски племена.И така , само след три седмици работа вече има достатъчно находки, които позволяват да се разкаже за раннохристиянската базилика в „Палматис“.Насрочена е пресконференция за регионалните медии.
Разкопките бяха посетени от над 80 деца, ученици и възрастниПресконференцията за представяне на откритията по време на разкопките бе на 15 юли в присъствието на журналисти от шест регионални и национални медии, жители на град Тервел и на съседните села. Далече от очакванията на археолозите са разкритите в рамките на 3 седмици останки от голяма обществена сграда – християнска Базилика, която според професор Попконстантинов, е строена по времето на император Юстиниан Велики /527-565 г./. Сградата е с впечатляващите размери 55 на 30 метра. В основната част на храма е открит
неповторим за България синтрон – мястото, където е бил тронът на епископа и където са се провеждали епископски заседания и събори. Синтронът е със запазени три стъпала, а общата му височина е била 3 метра, с интересно оформление на помещенията. Такова съоръжение до сега не е било откривано в българските земи, а вероятно и в Балканския ареал, коментира ръководителят на археологическия екип
проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Близо до синтрона е разкрит постамент и запазени части от мраморна олтарна маса. Над масата е имало богато орнаментиран балдахин. Според измерванията ни той е бил с височина между 2.70-3.00 м. Другото, което никъде, в нито един храм не може да се види в България от този период, е „менза сакра“, или както гърците наричат това място светата трапеза - олтарната маса. Тя е била с богато украсени колони, елементите на които открихме по време на работата - основи, парчета от самите колони и капителите им, които са богато украсени. „По украсата им е видно, че са в йонийски стил," обясни професорът. Пребогатата украса на храма, с изящно оформени капители, е правена в ателиета в Мала Азия, предполагат археолозите. Те очакват в следващите дни да бъде открито и помещението за кръщаване, или т.н.
бабтистерий /кръщелня/. Силно впечатлени от Палматис били група френски археолози, които в момента са на посещение на разкопките на Залдапа. "Недалеч от Палматис е крепостта Залдапа, където продължава работа колегата проф. Атанасов. Той идва заедно с френските си гости да видят това, което сме разкрили и проф. Паскал от Париж бе изключително впечатлен от находката ни, като сподели, че знаците на ателиетата могат да дадат много полезна и богата информация", коментира още проф. Попконстантинов. Той е категоричен, че находката в късноантичната крепост Палматис е от изключително значение както за българската, така и за балканската християнска архитектура. Древният град е бил разрушаван и опожаряван няколко пъти от нашественици през 6 и 7 век. Палматис се е простирала на над 225 декара площ край село Оногур.Разкопките са продължени до 23 юли.Целта е да се открие и част от залата на базиликата.
Директорът на РИМ - Добрич, Костадин Костадинов заяви, че съвместно с община Тервел стартират процедура за обявяване на Палматис за паметник от национално значение, а проф. Попконстантинов уточни, че в близост до крепостта се намира и един от най-старите в Европа комплекси скални манастири "Шан кая".
Екипът, който разкри базиликата в Оногур - проф. Казимир Попконстантинов, Костадин Костадино - директор на РИМ Добрич и археолозите Боян Тотев и Добри ДобревПроф. Попконстантинов и директорът на РИМ-Добрич Костадин Костадинов изказаха благодарността си към община Тервел, с помощта на която дейностите станаха възможни.
Общината, от своя страна също има планове, свързани с експонирането на интересната и богата на находки базилика.Първоначално скромната идея посредством „спасителните“ разкопки на „Палматис“ да бъде обогатен фонда на общинския музей вече придоби друго измерение.Сега усилията на общината ще бъдат пренасочени към работа за установяване на статута на разкрития паметник на културата и към търсене на възможности за неговото реставриране и експониране.
Мраморен капител от базиликатаМеждувременно, откритията от археологическо лято 2016 –та ще бъдат съхранени и консервирани до следващия архологически сезон.
Общината продължава работата си с подготовката на проекта за обновяване на общинския музей.Находки от крепостта „Палматис“ ще заемат достойно място в неговите отдели.
Предверие - стъпало и праг с отвори за заклинване на вратите
Това,което иманярите не са взели - градежни елементи от пода и стените на базиликата
