Notice: Undefined index: go in /home/tervel/www/root/news.php on line 17
 ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ: ЛЕВСКИ КАТО ПЕДАГОГ – НОВАТОР И ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ПСИХОЛОГ

В ПАМЕТ НА АПОСТОЛА - ДА СИ ПРИПОМНИМ МАЛКО ИЗВЕСТНИ ФАКТИ ОТ НЕГОВИЯ КРАТЪК И БУРЕН ЖИВОТ

Подробното изследване на живота и дейността на Левски ни отвежда до времето, когато от май 1864 г. до 1866 г. той живее в с. Войнягово (Карловско), работейки като учител. Учителства по-късно и в с. Еникьой (днешна Румъния). Вълнуващо е да се откриват нови черти от образа на Апостола. И до днес, стане ли дума за посвещение и безрезервно отдаване в полза на България , всеки българин пази в сърцето си специално място за Левски.
Интересното е , че следите на тази обаятелна личност минават и през историята на нашето образование. Учителстването за Левски не било просто начин за препитание или кратък период на почивка по време на усилената революционна дейност. Селяните от Войнягово и до днес са запомнили разказите на своите предци за кроткия, тих, но с неустоим чар да говори, увещава, насърчава, "даскал". Според историка Петър Берлиев, Левски е един от първите деятели за реформирането на остарялата педагогическа система на килийните училища. Акцентът в тях дотогава бил главно върху грубите физически наказания , напълно се пренебрегвало общуването, забранявали се разговорите между ученик и учител. Методите на въздействие и контакт се свеждали единствено до заповеди и наказания. Левски изхвърля физическите наказания изцяло и вместо това възпитава своите ученици като прекарва време с тях в разговори, хвали и насърчава добрите постъпки и всеки техен успех. Той е първият учител там, който налага взаимоучителния метод на преподаване, изоставяйки остарелите начини на наизустяване на различни пасажи. Берлиев разказва, че Дякона е основателят на физкултурното движение и на физическата подготовка като училищна дисциплина у нас. Известно е, че в килийните училища дотогава всеки ученик, който играел игри, гимнастика, дори извън училище, е бил наказван много жестоко, а учителите са били уволнявани. Обичал е да излиза със своите ученици навън и всеки път, когато времето било хубаво, по спомените на дядо Петър (негов ученик, който доживява до дълбока старост и разказва за Даскала), Левски преподава на децата сред природата. Въвел е и пеенето - вече като светски предмет, не просто пеене на църковни песни. Обичайна гледка за селяните от Войнягово била да гледат младия учител сред своите ученици, да им пее песни и разказва истории за славното минало на тяхната родина. В свободното си време, естествено, Левски предпочитал да говори с по-будните младежи в селото, които посвещавал с революционните си идеи.
Усетът към новото и прогресивното, изключителната решимост да бъде фактор за позитивна промяна в своята страна като че ли преследвали Апостола навсякъде - дори и в неговата педагогическа дейност. По спомените на Антон Кърпачев, а и според други исторически изследвания, всички ученици в килийните училища били длъжни да носят на своите учители (отделно от заплатата, която учителите получавали) и хранителни продукти – кафе, боб, храна, това било нещо съвсем приемливо и обичайно… Левски и тук бил различен – никога не взимал храна от ученици и родители, хранел се със собствени средства. Вероятно за това неговата личност и до днес си остава символ на безкористна жертвоготовност, морална чистота, пълна посветеност на делото, изразени с едни от последните му думи: “ Всичко, което сторих, сторих го за Отечеството си!“. Очевидци на обесването му (включително и неговият изповедник преди смъртта му поп Тодор) разказват, че малко преди да изритат бурето изпод краката му и да увисне на бесилото, се чул викът му: „Боже, избави България!“

УЧЕНИЦИТЕ ОТ СОУ "ЙОРДАН ЙОВКОВ" В ГР.ТЕРВЕЛ - С ПРЕДСТАВЛЕНИЕ , ПОСВЕТЕНО НА СВЕТЛАТА ЛИЧНОСТ НА АПОСТОЛА

Почит към делото и безсмъртието на националната светия Васил Левски отдадоха и учениците от всички училища в община Тервел. Всеки учител по различен начин и от различен ъгъл е подготвил тържество в памет на Апостола. В СОУ „Йордан Йовков“ учениците от VI и VII клас под ръководството на г-жа Марияна Радева, с помощта на колегите ѝ Силвия Александрова, Живка Ненова и Живко Колев, представиха пред препълнена с ученици, учители и родители зала своята програма. Представяйки първо родителите на Васил – Иван и Гина, както и братята и сестрите му- Христо, Петър, Яна и Марийка, представлението на младите актьори продължи с акценти на моментите от биографията му, които оказват най- голямо въздействие върху формирането му като личност и изграждането на идеалите му за „Чиста и свята република“. Водещите Ивана и Нийда припомниха, че Васил Левски се налага като лидер на ВРО, идеолог, организатор и ръководител на българското национално- освободително движение. Далновиден и талантлив организатор, той обобщава опита на революционното движение до този момент и пръв достига до съзнанието за необходимостта от предварителна подготовка чрез създаването на революционни комитети и пренасяне на центъра на организирането на националната революция в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята свобода, защото "който ни освободи, той ще ни зароби".От сцената отново прозвучаха най-известните стихове за Левски, написани от Иван Вазов и Христо Ботев. Кулминация на представлението бе възстановка на делото, проведено през януари 1873 г. от комисия в състав,според протоколите от нейната работа: генерал Али Саибпаша – председател на Държавния съвет, майор Шакир Мехмед Салим, Махмуд Мазхари, Иванчо Хаджипенчович. Присъдата на Левски – смърт чрез обесване, е под ¹15, издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г.
Днес, 143 години по-късно сме длъжни да се вслушаме отново в заветите на Левски: да се борим за правда, за свобода, за демокрация;да живеем по-добре, да учим нашите деца и младото поколение на патриотизъм, да не забравят, че българският народ има една славна история, но всички ние трябва да се отстояваме и правото му на славно бъдеще.

Публикувано на 22 Feb 2016