КАКВО МИСЛЯТ ТЕРВЕЛЧАНИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА И ПУБЛИЧНАТА СРЕДА В ОБЩИНАТА
Община Тервел започна процедура за разработване на Общински план за развитие за периода 2014-2020 г. Първата стъпка бе проучване на мнения и нагласи на граждани, бизнес и неправителствен сектор , които да послужат като отправна точка за бъдещи планове. В тази връзка бяха анкетирани 20 фирми с дейност в общината, 72 –ма граждани и 13 читалищни секретари. В обобщен вид представяме на Вашето внимание резултатите от допитването.
Анкетираните 20 фирми от местния бизнес отговарят на въпроса дали смятат да разширят дейността си през следващите 7 години така: 90% предвиждат разширяване, а други 10% не смятат да предприемат нови начинания. От предвиждащите разширяване 80% възнамеряват да разширят дейността си в общината, а 20% - извън нея. Няма анкетиран, който да предвижда да разшири дейността си извън пределите на страната.
На въпроса кои са факторите, които се отразяват на растежа и ефективността на дейността Ви, 55% от анкетираните отговарят, че съществено влияние върху дейността на фирмата им има лошата инфраструктура, 20% смятат, че тя не оказва влияние, а според 10% влиянието на пътищата е умерено. Липсата на железопътен транспорт не оказва влияние върху дейността на фирмите на територията на общината според 65% от отговорилите, 5% смятат, че влиянието е умерено и според други 5% то е голямо. Достъпът до въздушен транспорт също не оказва влияние върху дейността и ефективността на фирмите според 70% от анкетираните, но други 5% от тях смятат, че липсата на въздушен транспорт оказва голямо влияние върху дейността им. Достъпът до пристанища не оказва влияние върху растежа, ефективността и дейността на фирмите им, според анкетираните. Състоянието на сградите и земята за стопански цели според 20% от фирмите не се отразяват на дейността им, други 30% са посочили, че влияят съществено; умерено е влиянието според 20% от запитаните, а 10% са дали отговор „ограничено влияние“. Според 5% влиянието на сградите за стопански цели върху дейността им е голямо.
55% от анкетираните са посочили електроснабдяването като обществена услуга и фактор, който оказва съществено влияе върху дейността на фирмите. Според 40% от представителите на местния бизнес данъчните ставки оказват голямо влияние върху дейността и развитието им, 25% са отговорили, че влиянието им е съществено. Голямо и съществено влияние оказват лицензионните и разрешителните режими върху развитието на бизнеса - такъв отговор са дали 25% от анкетираните. Според 15% влиянието на лицензите е ограничено. Други 15 % от анкетираните считат това влияние за умерено и според 10% няма влияние. Водоснабдяването е сред факторите, който оказва съществено влияние върху дейността на фирмите на 40% от анкетираните. От обществените услуги управлението на твърдите отпадъци няма влияние върху ефективността и растежа на фирмите, според 35% от участниците в анкетата. Други 30% са отговорили, че това е факторът, който оказва съществено влияние върху тяхната дейност. Обществени услуги, които оказват съществено влияние върху дейността на фирмите в община Тервел са : покритието на далекосъобщенията - 40%, полицейската охрана -45% и противопожарната охрана -50%.
Според 35% от анкетираните качеството на живот и здравеопазването има съществено влияние върху развитието и дейността на фирмата им. 30% твърдят, че влияние оказват лощото образование и престъпността, а според 35% влияние имат хотелските услуги и цените на предлагането на жилищата.
Съществено влияние върху дейността на фирмите оказват липсата на квалифициран персонал и достъпа до финансиране , както и високата му цена. Без влияние върху бизнеса в община Тервел според анкетираните са митническия и търговски режим и корупцията.
Като основен проблем, който има пряко отношение към тяхната дейност 40% посочват уличната мрежа; същевременно същият процент от анкетираните не дава отговор на въпроса. Едва за 10% от анкетираните няма проблеми или проблем е ниския стандарт на живот. Други 25% посочват различни проблеми като: високата безработица, слабото търсене на стоки и услуги, липсата на газификация, недоброто улично осветление и наличието на остарял и амортизиран във времето сграден фонд.
Основен проблем на индустриалната зона, в която фирмите развиват дейността си според 20% от анкетираните е затруднения достъп /заради пътната инфраструктура/. 30% не са отговорили на въпроса, а за 20% от фирмите няма проблеми.
Затруднения при намиране на квалифициран персонал намират 10% от фирмите в общината, а също толкова не срещат затруднения. Основни специфични причини за липсата на квалифициран персонал според анкетираните са: недобрата училищна подготовка, липсата на млади и образовани хора, спецификата на професиите . Фирмите в общината излизат с предложения за организиране на курсове, отдел или звено за ориентиране и насочване на подрастващите към професионалните нужди на бизнеса; подчертават, че не е нужно само организирането на обучения, но е необходима работа над задържането на младите хора в общината.
80% от анкетираните фирми не срещат затруднения и недостиг по отношение на обществен транспорт. 20% пък от своя страна се сблъскват със специфичните проблеми около лошата организираност на междуградските транспортни линии и липсата на обществен транспорт. И тук отново бизнесът излиза с предложение за упражняване на по-сериозен контрол от контролиращия орган.
Според 15% от анкетираните най-привлекателните особености на местната икономическа среда в общината са: развитата администрация и предоставянето на услуги; развито земеделие; доброто партньорство между община, частен сектор и неправителствени структури. 35% не са дали отговор на този въпрос, а според 10% от фирмите привлекателни са социалните дейности, добрата търговска мрежа, плодородната земя, евтината работна ръка и наличието на Местна Инициативна група „Тервел – Крушари“.
30% посочват, че неблагоприятна особеност на местната икономическа среда е транспортната инфраструктура, а също толкова не са дали отговор на този въпрос. Неблагоприятна особеност според 25% от фирмите е липсата на работна ръка. 15% твърдят, че слабостите се крият в липсата на квалифицирана работна ръка, недоброто здравеопазване. За 10% слабост са липсата на инвестиции, ниските доходи, ниското образователно равнище на населението и административните проблеми.
Според 40% от анкетираните представители на бизнеса развитието на общинската икономика през последните 5 години се характеризира с умерен растеж; за 25% тя е стабилна, няма нито растеж, нито упадък. С бавен растеж е според 10%, а едва по 5 % я определят като общинска икономика с бърз растеж, с умерен упадък или със значителен упадък.
Преобладаваща част от анкетираните – 25% не са посочили отговор на въпроса кои са трите най-важни мерки, които общината може да въведе или предприеме за улесняване на растежа на дейността на местния бизнес. 15% посочват подобряването на пътната инфраструктура, 10% твърдят, че вече всичко е направено, за други е нужно да се създадат нови работни места и възлагане на обществени поръчки и проекти.
Като най-важна дейност, която трябва да бъде реализирана до 2020 год. в Община Тервел 25% от местния бизнес посочва привличането на нови инвеститори, за 20% приоритетна дейност ще е откриването на нови работни места и подпомагане на селското стопанство. По 10% от анкетираните са посочили – развитие на туризма, подобряване на инфраструктурата, увеличаване на възможностите за реализация на младите хора в общината, за да се спре с обезлюдяването и застаряването на населението. Според други 30% разковничето се крие в кандидатстване и управление на проекти свързани с църкви и училища в малките населени места; подобряване на жилищната инфраструктура, сградния фонд и здравеопазването.
Броят на анкетираните граждани е 72-ма, по възрастови групи както следва:
До 29 години – 6%;От 30 до 39 години – 17%;От 40 до 49 години – 37%;От 50 до 59 години – 29%;Над 60 години – 11% .
51% от анкетираните са посочили като предимство на общината местоположението ѝ, 33% са изтъкнали човешкия потенциал, а 14% не са посочили отговор. За 8% от гражданите предимство е развитото земеделие, за 6% -богатата земеделска земя и природа, 4% са отговорили, че общината няма предимства. По 3% като предимства са посочили транспорта, възможността за ловен туризъм и чистотата. Общо 15% от анкетираните са посочили „Други“ като отговор, а именно: добрата инфраструктура и наличие на свободни бази за създаване на работни места; спокойствието; озеленените паркове и улици; сравнителна близост до морска и речна граница, както и до сухопътна; наличие на свободен сграден фонд за развитие на бизнеса; наличие на детски градини, училища и гимназии; развитие на читалищна мрежа; работа; възможност за развитие на екологично земеделие; неразвита индустрия в съседните общини; свободен промишлен и жилищен фонд.
Като най-голям проблем за успешното развитие на общината 85% от анкетираните се посочили безработицата. 46% са изтъкнали лошото състояние на техническата инфраструктура - 19% от тях са посочили уличната мрежа, 26% -газификацията, паркинги, улично осветление, транспортна свързаност, 7% изтъкват като проблем липсата на велоалеи. Според 44% лошото състояние на социалната инфраструктура пречи за развитието на общината. 21% от анкетираните граждани посочват, че образованието в общината е в лошо състояние, 17% изтъкват неразвития туризъм, 12% смятат, че културата в общината е в лошо състояние и 7% смятат, че социалните дейности предоставяни от общината са в лошо състояние.Ниското образователно равнище на населението (44%), ниското качество на медицинското обслужване (43%), слабата инвестиционна активност (42%), ограничените финансови ресурси на местната власт (31%) са сред изтъкнатите проблеми, които възпрепятстват развитието на общината. 25% са посочили като отговор на въпроса лошото състояние на жизнената и градска среда/инфраструктура (в отговора са включени парковете, междублоковите пространства, зоните за отдих, спорт и свободно време). 22% са посочили слабо развитият неправителствен сектор и граждански инициативи, 17% несъответствие между търсене и предлагане на работна сила на пазара на труда, 15% слабото взаимодействие между местна власт, бизнес, неправителствен сектор, граждани.
Според анкетираните четирите области, които следва да са приоритетни за бъдещето развитие на общината са - Подкрепа и стимулиране на малкия и среден бизнес -75%; Борба с безработицата и подобряване на пазара на труда -64%; Подобряване на качеството на предлаганите здравни и медицински услуги -57%; Повишаване на инвестиционната активност в общината -50%. По-малко посочвани отговори са – Подобряване на техническата инфраструктура- 49%; Засилване на взаимодействието между местна власт, бизнес, неправителствен сектор и граждани -31%; По-добра транспортна свързаност на града с други градове и столицата -26%; Подобряване на административните услуги за населението и бизнеса -13%; Намаляване нивата на замърсяване -11%; Създаване на нови озеленени зони за отдих и спорт- 10%; Подобряване на енергийната ефективност на сградите и производствата -7%; Борба с дискриминацията, социално включване и създаване на равни възможности -4%.
На въпроса кои са най-важните дейности, които трябва да бъдат реализирани до 2020 година на територията на общината най-посочваният отговор е откриването на работни места.Така са отговорили 40% от анкетираните. Другите отговори са: повишаване на инвестиционна активност -24%; подобряване на медицинското обслужване- 22%; Подобряване на пътната инфраструктурата- 21%; Подобряване на ВиК мрежата -11%; по 10% от анкетираните граждани считат за важни създаването на повече възможности за отдих, спорт и свободно време; наличието на условия общината да стане привлекателна за месторабота и местоживеене за младите хора. Подпомагането на малкия и средния бизнес е важна дейност за 8%;, а борбата със замърсяването за 7%. За подобряване на образованието се обявяват 7%, а за 6 % от гражданите важни са развитието на туризма, на земеделието и животновъдството. За 4 % от гражданите важни са подобряването на транспортните връзки и газификацията. Едва по 3% определят като приоритетни борбата с дискриминацията и с престъпността и взаимодействието между местната власт, бизнеса и гражданите.
Седем процента от анкетираните са дали отговори в графа „други“ – Да се работи за рекламата на града, да се подобри сметосъбирането, развитие на онлайн административни услуги за населението и бизнеса, създаване на паркинг или паркоместа, подобряване на уличното осветление.
На въпроса с какво най-често се свързва бъдещето развитие на община Тервел през периода 2014 - 2020г. най-често даваните отговори са: чиста, модерна, развита, конкурентна с модерно селско стопанство, земеделие и туризъм с по-млади и амбициозни хора и по-нисък процент безработица.
Читалищните секретари от общината също са сред анкетираните. Според тях силни страни на сферата, в която работят са развитата от тях художествена самодейност, тясното сътрудничество с общината, съдействието ѝ при организиране на мероприятия и отбелязване на празници и не на последно място финансовата подкрепа, разработването на проекти, наличието на Местна Инициативна група, както и работеща атмосфера и подходяща среда за иницииране на идеи и предложения.
Като слаби страни са посочени: трудности с финансиране на съставите, лошо материално-техническо състояние на сградния фонд, липса на разкрити кръжоци, школи и самодейни състави. Като основни проблеми се изтъкват и миграцията на младежите, не доброто образование, намаляване броя на читателите, отдалеченост от областния център, липса или недостатъчна информация и недостатъчен капацитет на администрацията.
Като особено важни фактори за читалищната дейност 38% от анкетираните са посочили задоволяване на образователните, духовните и естетически потребности на населението и в частност на младите. По 23% от читалищните секретари са посочили като съществено важни за дейността им факторите от финансово естество, наличието на активен и отзивчив кметски екип и като „други“ – добро информационно осигуряване, добри работни условия и наличието на структури подпомагащи дейността на читалищата /читалищно настоятелство, отдел култура/. 15% - твърдят, че от съществено значение е наличието на добри специалисти, работна среда, компетентност, гъвкавост за обсъждане и приемане на идеи и активен кметски екип.
На въпроса: Срещате ли трудности при реализиране на дейностите ? 92% от читалищните секретари са потвърдили и са посочили основни проблеми свързани с материално-техническата база /ремонт на сградата, подмяна на мебели, подмяна на библиотечния фонд, липса на оборудване, подмяна на ел. инсталация, нужда от озвучителни системи./Друг проблем е липсата на финансиране - за 33% от анкетираните, за 25% - има недостиг на специалисти и експерти. Като други проблеми 33% от читалищните секретари споделят трудности със застаряващото население, липса на желание у младото поколение да участва в културни прояви, недостатъчен капацитет на общините и липсата на финансови средства и политическата нестабилност. Едва 1% от анкетираните не срещат трудности при реализиране на читалищната си дейност.
85% от допитаните читалищни секретари си сътрудничат с Община Тервел, по 38% - с РЕКИЦ и Народно Читалище „Димитър Дончев- Доктора“ гр. Тервел и с други /от тях Местна Инициативна група, Общински детски комплекс „Малкият принц“ гр. Тервел, Клубове на пенсионера, Съюз на читалищата и ЦИОФФ/. 23% твърдят, че поддържат добра практика и връзка с други читалища в общината и извън нея. 15% тясно си сътрудничат с детските градини и училища по населени места.
От анкетираните 13 читалищни секретари 11 са изпълнили проекти, сред които проект за закупуване на народни носии – 3; проект за компютърна техника – 2, за ремонт на сградата на читалището – 2; за подготовка около учредяване на МИГ „Тервел – Крушари“ – 2; и по един за отбелязване на 70-годишен юбилей, за построяване на паметник в чест на загиналите войни от селото, проекти за българо –румънско сътрудничество; „Суха река – един непознат свят“, „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност, проект „Глобални библиотеки – България“ и един проект за закупуване на литература.
38% от анкетираните посочват, че желаят да кандидатстват по бъдещи проекти за подобряване на сградния фонд /подмяна на ел. инсталация, ремонт на сцена, салон и др./ 31% обмислят да участват по програма за развитие на културната дейност /подмяна на библиотечен фонд, осигуряване на нови носии/, 23% обмислят съвместно проектиране с МИГ относно работа по изграждане на съвместен маркетинг на земеделските производители, по усвояване на естествените водоизточници в региона и подобряване на услугите в района; преобладаваща част обмислят да развиват програми за работа с деца; дейности свързани с безопасност на движението, здравна култура на младите и център за консултации в областта на икономиката. Едва 15% обмислят варианти за подобряване на жизнената и градска среда.
Като най- важни проекти/дейности, които трябва да бъдат реализирани до 2020 год. в община Тервел в и извън сферата, в която работят 69 % от читалищните секретари изтъкват проблема с подобряване на сектора на услугите /сметосъбиране, здравно обслужване, образование, социални услуги – социална кухня, грижа за стари хора, културен туризъм и достъп до интернет/. 38% са на мнение, че е нужно увеличаване на трудовата заетост и респективно създаването на нови работни места и бъдещо кандидатстване по Програма за развитие на селските райони. 23% изтъкват като основни проблеми нуждата от ремонт на пътните артерии и осигуряването на транспортна свързаност с отдалечените от административния център населени места; значим проблем е и осигуряването на работни места за задържане на младите хора, редно е да се помисли и за бъдещо подпомагане на дребния бизнес и частните предприемачи и за създаване на нови работни места. 15% определят, че важни за тях са поддържането и подобряването на жизнената среда и подпомагане на селското стопанство.
Очертаната визия за развитието на Община Тервел за периода 2014-2020 год. обхваща най-вече осигуряване на качествени услуги /образователни, социални, здравни, културни и транспортни, достъп до интернет и предоставяне на онлайн административни услуги/. На следващ етап са откриването на нови работни места, разкриването на малки и средни предприятия, развитие на селското стопанство, запазване на природата и историческото и културно наследство. Повишаване стандарта на живот, намаляване на миграцията на младежите, подобряване на транспортната инфраструктура, развитие на търговската мрежа /създаване на организация на зърнопроизводителите – борса/ и не на последно място – развитие на икономиката.
Публикувано на 08 Oct 2013
