СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ – ДЕН ЗА ПРОШКА И НОВО НАЧАЛО

Какво казва историята за този празник ?
Сирница е един от най-богатите на ритуали и обреди празник. Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа. Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Огънят е една от четирите природни стихии. Очистителната му сила е водеща на този празник. На Сирни Заговезни се извършва и един друг обряд. На този ден младите мъже пращат огнени стрели в дома на своите избраници. Този обред се нарича стрелкане или туйкане. На този ден младите семейства ходят при своите кръстници за прошка. Те задължително носят подаръци за тях. Прошка искат и децата от своите родители. Затова и празника се нарича още и прошка.
Богатата обредност на празника се допълва от кукерските игри. Те са най-разпространени в Източна България и най-вече в Източна Тракия. Тези игри също имат много стар езически произход. В по-ново време освен кукерските игри се появяват и нов тип народни театрални преставления. Често те отразяват съществуващата действителност. Така на този ден сред маскираните лица могат да се срещнат свещеник, младоженци, циганин, мечка и други. По-късно се появяват и образите на стражари, политици и лекари. Срещат се различни видове маски . Обикновено за тяхната изработка се използват материали от животински и растителен произход като кожа, рога от едър рогат добитък и различно оцветена вълна, лен и коноп. Наред с маската друг много важен елемент от кукерския костюм е колана с чанове. Някои от които тежат около 3 кг. Те имат същата роля в обредния кукерски танц като маската. Чановете засилват магическия заклинателния ефект на кукерите. По този начин те плашат и гонят всички зли сили.
По стара българска традиция, в навечерието на Сирни заговезни ЦДГ „Здравец“ гр. Тервел пресъздаде обичая Кукерски игри. В Кукерското шествие на площада пред сградата на общината се включиха както възпитаниците, така и целият персонал на детската градина и част от родителите на децата. Облечени в атрактивни кукерски костюми, със страшни маски на главите и звънки чанове на поясите, участниците в празника изпълниха традиционните за този ден обредни действия. Началото бе поставено от шумен кукерски танц, предвождан от Цар, следван от малките кукерчета, за да прогонят Кризата и да изплашат лошите сили, да пропъдят студа и да дойде пролетта. В дефилето на кукерите се включиха и другите, традиционни за този ден персонажи – поп, булка и зет, циганка и циганин, музиканти, мечкадар и мечка, стражар. Те изпълниха характерни обредни действия, които съпътстват кукерската ритуалност – засяване на нива, венчавка ,кръщаване на бебе, игра и преборване с мечка. Запален бе обреден огън, който да прогони болестите, запалени факли се въртяха в кръг около главите на мъжете, хвърлени бяха и стрелки. Кукерите по традиция бяха дарени от стопанина на общината инж. Живко Георгиев с пара и погача, за да е пълна хазната и да са здрави хората. Празникът завърши с българско хоро, в което се включиха както участниците, така и публиката , събрала се на площада.
Публикувано на 08 Mar 2011