ТРЕТИ МАРТ – НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК, ДЕНЯТ В КОЙТО БЪЛГАРИЯ ВЪЗКРЪСВА СЛЕД ПЕТ ВЕКА ПРЕЖИВЯНИ В РОБСТВО И НАСИЛИЯ

Снимка 1
Снимка 2

Какво е Трети Март ? И децата днес знаят, че това е датата на Освобождението.Няма българин, който да не е чувал за Руско-турската освободителна война, за Шипка, за Сан Стефанския мирен договор , подписан на трети март 1878 , за зверски потушеното от турския башибозук две години преди това Априлско въстание , за Баташкото клане , за делото на Левски приключило с неговото обесване през 1873 , за легията на Раковски, за Ботев , неговите четници и героичната му смърт на връх Вола…Празникът обаче далеч не е само история. Той има своята проекция в мислите и чувствата на всеки днешен българин. Защо ли ? Защото животът има своя естествен ход.Със сигурност осъзнаваме, че днешния наш живот е бъдещата история на наследниците ни. Това, което днес наричаме „водещи новини” или поне една част от него ще бъде включено в учебниците по история ( може би електронни) на внуците и правнуците ни. Така е било и тогава – преди 135 години, когато Априлското въстание разтърсва с дързостта и зверското си потушаване населената с етнически българи - поданици на турския султан провинция на Османската империя и после, преди 133 години, когато хиляди от същите тези поробени мъже и жени дават живота си , за да станат част от Освобождението на Родината, тази за която само от преданията и приказките знаят, че са имали преди 500 години. Защо Националният празник има лично измерение ? Може би защото всеки може да си представи, че това, което се е случило преди 135 или 133 години е можело да се случи и на него самия. Съдбата е решила да живеем днес, но нашите предци не са имали този шанс и са живели тогава. Мнозина от зверски убитите и загиналите в боевете и сраженията са можели да избират – да се подчинят на поробителя или да умрат, но да запазят вярата си и да станат част от пътя към мечтаната от векове Свобода. Как ли се взема такова трудно решение ? Можем ли днес да си представим какво са изпитвали бащите и майките, затворени с чедата си в Баташката църква или мъжете, спиращи с телата си многочислената вражеска армия, за да защитят Шипка и да спрат настъплението към китните български долини, равнини, селца и градчета? Ако можем поне за миг да пречупим трудния им избор през своите емоции и да си представим дилемата и участта на тези, които днес наричаме герои – значи имаме своя Национален празник.
Със сигурност подобни мисли и емоции вълнуваха хората, които споделиха атмосферата на празничния Третомартенски концерт, подготвен с много желание и труд от самодейците на читалището в Тервел и клуба ‘Художествено слово” при Общинския детски комплекс в града. Рециталът, подготвен от участниците в Клуба накара зрителите да преживеят още веднъж спомена за героичните събития и подвига на участниците в боевете за българското освобождение. Силни и искрени аплодисменти предизвикаха изпълнените революционни песни от Певческата група на читалището. Пъстрите багри на носиите, тежките стъпки под ритъма на танците от различни фолклорни области, изпълнени от най-малките до най-големите танцьори на ДФТА „Калинка Вълчева“, оставиха у зрителите усещането за национално самочувствие и гордост от това, че сме родени и живеем в една силна и преминала през тежки изпитания държава.
Съпътстваща Националния празник бе проявата „На чаша руски чай“, организирана от Сдружение „Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД“ - Тервел. В тази проява се включиха деца от Общински детски комплекс, от вокалната студия при читалището, от ЦДГ „Първи юни”, тервелчанката Цветанка Костова, Вокалната група за руски песни при СОУ „Йордан Йовков“ .
И накрая – малко факти за историята на Националния празник: На 3 март по нов стил или 19 февруари по стар стил, преди 133 години завършва Руско- Турската война, останала в историята ни под името Освободителната. Завършва с подписването на предварителен мирен договор в предградието на Цариград - Сан Стефано. Договор, с който българската държава възкръсва след пет века турско робство. За първи път Освобождението на България се чества на 19 февруари 1880 г. като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори и заключение на Санстефанския мирен договор. От 1888 г. се празнува като Ден на освобождението на България. За първи път празникът се чества по нов стил на 3 март 1917 г. На 5 март 1990 г. денят е утвърден за национален празник.
Публикувано на 08 Mar 2011