ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ : НЯКОЛКО ФАКТИ И РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ЗДРАВНАТА РЕФОРМА ,ИЗВЪНБОЛНИЧНАТА И БОЛНИЧНАТА ПОМОЩ В ОБЩИНА ТЕРВЕЛ

2010 година дойде с новината,че десетки болници ,които се намират извън големите градски центрове ще бъдат закрити.Това,както обясняваха от телевизионния екран министри и здравни експерти било стъпка от извършващата се в страната здравна реформа.Хората обикновено реагираха с прояви на паника и страх,че ще се случи нещо много лошо и достъпът им до здравна помощ ще бъде силно ограничен.В отговор държавните чиновници обясняваха,че след преструктурирането на болниците ,които не могат да се издържат, нивото на медицинските услуги в страната щяло да бъде много по- добро от сегашното.Дали това наистина ще бъде така или не, най-вероятно зависи от това как точно ще се случат нещата по време на и след здравната реформа.Ако тя е внимателно обмислена по отношение на хронологията на действията и финансирането им ,едва ли има от какво да се притесняваме.Ако обаче,както често се случва у нас каруцата е сложена пред коня,нещата може и да не се развият много добре за пациентите.
Това,което със сигурност може да се каже за болничната помощ към момента е че тя спешно се нуждае от реформиране.И то съвсем не от тази или миналата година, а от няколко години.Как стоят нещата в Тервел?
Първо,по причина на това,че никой не е длъжен да разбира сложното разделение на медицинските услуги у нас,тук ще направим кратко базисно разяснение.Една общинска болница , в случая ще разглеждаме нашата, има три основни направления: стационар , медико-диагностична дейност и амбулаторна дейност.Стационарът обхваща 5 отделения – терапевтично,нервно,акушеро-гинекологично,физиотерапия и педиатрично.Рентгеновото отделение и клиничната лаборатория са в направлението на медико-диагностичната дейност, а кабинетите със специалисти и част от физиотерапевтичните процедури спадат към направлението на амбулаторната дейност.Така наречената спешна помощ пък няма нищо общо с направленията на болницата.Личните лекари също.И така, когато един човек в общината каже,че отива до болницата,той най-често има предвид сградата на бившата болница,която събира под един покрив лични лекари,спешна помощ и болница.И тук започва едно деление на здравните услуги на извънболнична,болнична и спешна помощ.От цялото това разделение хората се объркват и най-често разчитат на личните си лекари,за да ги препратят там,където трябва да получат съответната здравна услуга.Всеки ден десетки хора влизат в сградата,която наричаме „Болницата” и биват обслужени: преглеждат се от лични лекари,специалисти от спешна помощ,специалисти от кабинетите,назначават се и се правят изследвания в лаборатория или чрез рентген,а ако се прецени,че болният има нужда от постоянно наблюдение или лечение,което изисква чести манипулации може да бъде настанен в някое от отделенията.Чести са и случаите,при които за да оздравее напълно болния се предписва физиотерапия или рехабилитация.И когато изведнъж някой каже,че болницата ще бъде закрита,повечето хора смятат,че за да получат изброените по-горе услуги трябва да пътуват до други градове.Страхът в този случай е съвсем обяснима човешка реакция.
В интерес на добрата информираност на гражданите трябва да се разясни,че преструктурирането на една болница би трябвало да означава работещ отлично оборудван център за спешна помощ,клинична лаборатория и рентгеново отделение,отделение за физиотерапия и долекуване на пациенти,които са лекувани в т.нар. високотехнологични болници,т.е били са оперирани или са претърпели някакво по-продължително лечение,както и работещи отделения, в които се лекуват достатъчен брой пациенти и празните легла не са ежедневие.
Малките болници у нас по правило през последните години трудно покриваха комплексните изисквания за сключване на договор за финансиране на голям брой клинични пътеки.Стационарите им стояха полупразни и трупаха финансови загуби за сметка на работата на работещите отделения.Въпреки трайната тенденция за страната обаче нито едно от предходните правителства не започна работа по провеждане на реформа в болничната помощ.Законът за лечебните заведения не е променян от години и до момента,за да съществува една болница,тя трябва да има най-малко 4 отделения.Така,че ако отделенията са по-малко – тогава към момента не можем да говорим за никакво преструктуриране.Истинската дума,която политиците избягват да казват е закриване.
Какви са числата за тервелската болница ? В основни линии тя,както и други малки болници не е в добро финансово състояние.Публичните услуги,в това число и здравеопазването обаче са нещо,в което се инвестират средствата,които се събират от данъкоплатците и същите тези данъкоплатци трябва да получат качествени здравни услуги.Здравната каса плаща на болниците от средствата,които внасяме като здравна вноска, а общината – от това,което събира от нас като данъци.Какво се случва с парите,които би трябвало да ни гарантират добри здравни услуги?
През 2009 г. тервелската болница е получила от Здравната каса,здравното министерство,общината и от потребителски такси общо 639 972 лв.Само стационара /отделенията/ са разходвали 651 244 лв.През тях са преминали едва 1427 пациента.Леглата са 50 и натовареността им е само 46,64 % - т.е. сумарно повече от половин година всяко легло е било празно.Ако причината за това е,че хората са здрави,би било добре.За съжаление истината е друга – пациентите не се лекуват в Тервел, а някъде в по-голяма болница. Стойността на един леглоден в болницата в Тервел е 76.50 лв. и 68 % от тази сума представлява стойността на фонд „Работна заплата”.Лекарствата и консумативите имат незначителен дял в стойността на леглодена – едва 6.7 %.Доколко такъв тип лечение е ефективно не е трудно да се прецени.Най-добри показатели през 2009 г. имат неврологичното отделение и това за физиотерапия и рехабилитация.Тези 2 отделения са осигурили 60 % от приходиде на болницата през миналата година.Освен това в болницата са направили 8665 изследвания за предходната година и 2/3-ти от тях са на пациенти,които не са лежали в отделенията.Във Физиотерапията са направени 8425 процедури,като и тук по-голямата част са били пациентите,които не са се лекували в отделенията.Очевидно извънболничната помощ изпълнява предназначението си.Хората,както сочат числата, ползват услугите й.
От друга страна,погледът в чисто финансов план сочи изключителна неефективност на разходите и трайна тенденция на задлъжнялост на болницата.Към края на 2009 г. болничното заведение има дългове в размер на 144 000 лв.От тях само 18 000 лв. датират от предходни години , т.е. преди 2009 г.Направените от болницата разходи през 2009 г. са 658 573 лв., а получените приходи – 639 972 лв.,т.е.недостигът от средства на годишна база е не повече от 18 000 лв. Размерът на задлъжнялостта обаче сочи,че всяка година приходите,които постъпват в болницата се ползват и за разплащане на стари задължения.Така се получава порочен кръг,в който неефективната работа на стационара продължава,хората се лекуват другаде,а задълженията прогресивно се увеличават.
Числата са категорични.За да получаваме качествено здравно обслужване,системата трябва да бъде реформирана.Дали това ще стане по най-добрия начин,както за пациентите,така и за персонала на болниците – това е въпрос,на който тепърва изглежда ще се търси отговор.Докато този отговор се намери,докато нормативната база се подготви,за да гарантира по-гъвкава формула за работата на малките болници,така че те да продължат да предлагат на хората определен обем здравни услуги,диагностика и лечение на място,а тези пациенти,за които се налага – да бъдат бързо и надеждно транспортирани до големи болници – ще мине време.През това време обаче болницата в Тервел трябва да продължи да работи.За това ще се отделят средства от общинския бюджет.Решението е временно,по скоро компромисно и не може да замени необходимостта от преструктуриране на болницата.То просто отменя закриването на болницата и осигурява кратко технологично време за извършване на реформа в болничната помощ в Тервел.Ако този период на „висяща” реформа бъде удължен от правителството повече от 2-3 месеца и се наложи да се търсят още средства от общинския бюджет за финансиране на стационара на болницата - за община Тервел това категорично ще значи закриване и ограничаване на други публични услуги в сферата на образованието и социалните услуги, общинските начинания и проекти.
В същото време през първия месец на годината,най-ефективните по отношение на обслужени пациенти и получени приходи през миналата година отделения са неработещи.Здравната каса не е одобрила нито една клинична пътека за неврологичното отделение за 2010 г. , което автоматично води и до намаляване на обема на обслужените пациенти по клинични пътеки във физиотерапията.Болницата трупа катастрофален размер дългове.И в същото време тя не може да се преструктурира.Има минималния според закона работещ брой отделения – 4 / след като вече де факто неврологично отделение не работи/. И минимално изискуемия пак по закон брой на лекари и медицински персонал.Също и минимално изискуемия брой легла в едно отделение – 10 .Така според сега действащата нормативна уредба преструктурирането на тервелската болница на практика значи закриване.Реално погледнато има отделения,които безспорно се ползват от болните,макар и натовареността им да е около 50 %.Само че не е възможно да има отделения с по 5 легла и с по-малък брой лекари и сестри.Отново законите са категорични по въпроса.Незнайно защо все още не са приети промените в закона за лечебните заведения,които са внесени в парламента през есента.Там става дума за възможности в болниците да се откриват отделения за долекуване - нещо,което за тервелската болница и хората в общината със сигурност е много нужно.Реформата обаче уж вече започна, а ние нямаме закони,по които да реформираме.Всички в Тервел – болница,община,пациенти – трябва да стискаме зъби и да чакаме някой да чуе това,за което общините от няколко години пледират към управляващите - че реформа в която и да е сфера,още по-малко в здравеопазването не може да се прави без промяна на статуквото – в случая на законодателството.Дано да оцелеем до този момент,в който да имаме болнично заведение предоставящо тук,на място качествени здравни услуги,за които болницата разполага с апаратура и специалисти, а за по-високо технологичните услуги и манипулации – да ни бъде осигурен достъп до по-големите болници в региона.

Публикувано на 06 Feb 2010