ПРЕДСТВЯМЕ ВИ : МИСИЯТА НЕВЪЗМОЖНА ? ... ДА, ДА, АМА НЕ ... Или : няколко думи за една история с криминален привкус, която завърши с щастлив край за общината

Тервелчани и хората от няколко села със сигурност си спомнят, че през лятото на тази година екипи на частен съдия изпълнител обикаляха общината и описваха общински имоти – сгради, земи, терени за строеж, с цел същите да бъдат продадени на публичен търг. Из града бяха разлепени обявления, съобщаващи, че желаещите да закупят сгради на общинския детски комплекс, площадката на пазара, халетата на общинската фирма, множество дворни места в Тервел и земеделски земи по селата могат да сторят това в принудителна публична продан на общинската собственост. Ставаше въпрос за имущество на стойност почти 1 милион лева. Общината беше поставена в ситуацията, в която изпадат некоректните кредитополучатели или платци. Много разтревожени граждани питаха: Какво става? Докога ще можем да ползваме имота,който общината ни е дала или отдала под наем? Последваха запитвания към кмета и по време на заседания на общинския съвет. Неизменният отговор на кметския екип към гражданите беше един и същ: ”... Правим всичко, което е възможно за да не се стига до продажби...” Независимо от това въпросите продължаваха да витаят в общественото пространство. Днес, когато вече е известно, че Върховният касационен съд постанови решение, според което община Тервел не е длъжник, нещата изглеждат по-прости, но със сигурност не е така. Затова ще се опитаме да отговорим на Вашите въпроси, макар и някои да смятат, че е със задна дата. Истината обаче е една - няма сила, която може да заличи стреса и кошмара на случилото се за малцината, които трябваше да направят невъзможната мисия възможна, за да превърнат осъдената и с обявена публична продан община отново в коректен платец и партньор на фирми и оперативни програми. Сагата започна на 18 ноември 2008 г., когато съвсем изневиделица за ръководството на общината, върху банковите й сметки бе наложен запор на стойност 864 000 лв. Или с други думи - повече от 15 % от годишния бюджет на общината трябваше да бъдат преведени в тридневен срок на фирма, която бе осъдила общината. Преди Коледа, когато с тези пари трябваше да се плащат заплати, отопление, храни в детски градини, патронажа и какво ли още не и то при ясната представа,че това са единствените общински средства до края на годината и други няма.Запорът бе наложен от Частен съдия изпълнител в Пловдив.В общината, или по-точно до знанието на ръководния й екип, до този момент не бе постъпвала никаква информация за наличие на осъдително съдебно решение срещу община Тервел. За две денонощия, чрез изключително адекватни и бързи действия бяха оспорени действията на частния съдия-изпълнител и запорът върху сметките на общината бе отменен. След месец последва и втори запор върху сметките на общината, този път с опасност да бъдат блокирани пари по Европейски общински проекти . Отново навременните действия на общинското ръководство допринесоха и този запор да бъде отменен в много кратък срок. Последва трета сага от сериала – общината кандидатства за краткосрочен кредит за мостово финансиране, а задължението по съдебното решение се оказа труднопреодолима пречка. И този проблем бе преодолян и проектът за ремонта на детските градини бе приключен в срок. Епизод 4 - дължимите вече 1 000 000 лв. трябваше да бъдат събрани и преведени на осъдилата общината фирма по друг начин – чрез продажба на общински имоти. Естествено изборът на съдия – изпълнителя се спря на най-хубавите общински сгради.Една от тях бе домът на ОДК, възстановен чрез проект по ФАР и ползван от децата само от няколко месеца. Започна се оглеждане, измерване, оценяване, рекламиране на качествата на имота за евентуални купувачи. Като резултат - публична продан, която бе насрочена за началото на лятото. Какво се случваше паралелно с това? След редица перипетии стана ясно, че се касае за съдебно дело, проточило се много години и завършило с осъдително решение за общината през декември 2007 г. Осъждането е за това, че земите, които фирма е стопанисвала по силата на договор за наем на държавни земи с Министерство на земеделието в тервелско село през 97-98 год., са отдадени от същото това Министерство на други фирми. Отдаването е станало, след като Министерството уведомява първата фирма, че прекратява договора с нея, тъй като не е плащан наем. В хода на „собственото” разследване на общината стана ясно и че щетите за тази фирма са изчислени на базата на неверен документ, съставен от общински служител в разрез с деловодната практика на Общината. Междувременно се изясни и че на общинското ръководство е била „спестена” важна информацията за въпросното осъдително решение спрямо общината, датиращо още от декември 2007 г. След разплитането на сагата и набавянето на доста липсваща и „недостигнала” до Тервел документация по случая, общината започна подготовка за ново дело, определено за разглеждане от Върховен касационен съд за октомври 2009 г. В ход и с бързи и адекватни действия бе спряна обявената публичната продажба. И така – до днес, когато след заседанието по делото, гледано в светлината на новите обстоятелства и доказателства, Върховният касационен съд постанови, че Община Тервел не дължи нищо на никого. Нещо повече – решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Доста дълга сага, която представлява прецедент по отношение на много неща - некоректно поведение на общински служител, низ от противоречиви съдебни решения, последвани от неимоверни усилия да се спаси по законов път иначе неспасяемата ситуация, в която е въвлечена общината и още, и още. Много може да се говори по въпроса, но нека все пак спрем до факта, че справедливостта възтържествува. Оттук насетне предстои да чуем мнението на институциите – Прокуратура и Съд – кой, как и защо „помогна” този фарс да се разиграе в този му вид и то с явни действия, насочени срещу интересите на община Тервел.
Публикувано на 02 Dec 2009