Още една нова стихосбирка на Цветанка Костова

На 25 юни 2009 година в залата на Община Тервел г-жа Цветанка Костова представи новата си стихосбирка „Ехо от тишината”.  Залата бе препълнена от хора, дошли  да се докоснат до силата на словото. Присъстваха и Атанас Стоянов – управител на издателство „Матадор” гр. Добрич,  Марияна Колева – журналист, Мария Павлова – поетеса от Добрич, Георги Балабанов – поет от Ген. Тошево, Радка Чирпанлиева – прозаик; представител на клуба на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва  - Варна. Малко след започването на мероприятието изненадващо пристигна и мажоритарния кандидат за Осми добрички избирателен район Росен Карадимов.
Водещ на сбирката бе г-жа Радка Радева.
Стихосбирката бе представена  от г-жа Стефка Костадинова – зам. кмет на общината: „Когато сме безсилни пред природата ни се иска да повярваме в чудеса, но друго е чудото на човешкия живот – вярата, която носим в себе си. Надеждата, която ни кара след тежкия удар да се изправим и да съзрем светлината на Слънцето.”.
С поднасянето на цветята Росен  Карадимов заяви: „Не съм очаквал, че в Тервел една жена и нейната поезия може да събере толкова много хора. Аз Ви слушах внимателно, Вие творяхте докато рецитирахте стиховете си. Поезията Ви е чудна мелодия. Поемам  отговорността за следващата стихосбирка да Ви даря 300 лв. За издаването й.”
Цветанка Костова устоява своята жажда да се докосне до непознатото, невидимото в отвъдния свят – има ли го? Лиричната  й  героиня очаква сънищата, за да усети ласката на обичания човек. Смъртта попарва живота  не на мъртвите, а на живите останали след тях. Сред уюта на дома, сред вещите на любимия, душата на човек, понесъл тежка загуба, сякаш се обновява. А може би стиховете, са тези, които й помагат да надживее загубата. Ако се зачетете внимателно в написаното ще доловите жизнената сила, стремежа на лирическата героиня да съхрани образа на обичания съпруг, за да не се откъсва от душевността на семейството.
В поезията на Цветанка Костова блика неистова енергия и воля за разбиване и преодоляване на невъзвратимата загуба, за извисяване на любовта. Всичко е подвластно на живота в нейната поезия, не на смъртта. Това е силната стихия, която трудно понася стягащите обръчи на загубата, та е оная сила, благодарение на която човешката личност да достигне своята пълно ценност, тя дава криле за полет на духа, стимулира ума. Любовта побеждава страданието.

Публикувано на 12 Jul 2009