ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ: В НАВЕЧЕРИЕТО НА ПРАЗНИКА НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО

УЧИЛИЩЕТО В КОЛАРЦИ ПРАЗНУВА 120 ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ
Когато едно училище има 120 годишна история,то вече престава да бъде просто учебно звено в системата на образованието – това училище означава традиции,приемственост между поколенията,възпитание в непреходни ценности ,обединяване на многобройна общност от хора около един център ,даващ на всеки знание,възможности за пълноценен живот,чувство на привързаност към род и отечество.
Училището в с.Коларци има специално място в душите на своите бивпи възпитаници.То е свързано с първите осъзнати спомени за общуване с един друг свят – свят, в който учителите отварят пред ненаситните и любопитни детски очи вратите на знанието, на правилата за общуване и поведение.Хората от Коларци свързват любимото училище с още много други съкровени преживявания – първата спортна надпревара и усещането за стремеж към победа, първата любов,стоплила младото сърце под стряхата на родното училище,първата награда ,първото порицание ......Всичко се е случило за първи път, в началото на младия живот и затова следите от него са трайни и неизличими.По тази причина училището е необикновено място,то е институция,която внушава от една страна уважение, а от друга – привързаност и любов.
После,превръщайки се от ученици в родители,бившите възпитаници на училището отново влизат в школото,за да се опитат да разберат света на децата си,да се опитат да им помогнат да пораснат здрави,можещи,отговорни.
Така човек след човек,година след година,поколение след поколение училищния звънец събира децата от Коларци и околноста вече 120 години.
Днес времената са динамични и учениците са различни от своите родители,от своите баби и дядовци.Това, което не се е променило през годините обаче е духът на училището.Този дух се създава и поддържа от всеки един учител,прекрачил школския праг. И пак този дух оставя следа в ценностната система на всеки един ученик,напуснал училището.
Училището в Коларци носи името на Д-р Петър Берон,един велик български възрожденец.То е било и сега продължава да бъде място, което предлага на децата добри условия да се усъвършенстват и възпитават като участват в спортни и младежки прояви,учи ги да познават природата и обществото ,за да бъдат подготвени за живота,който ги очаква.
В празничния ден училището посрещна много гости – бивши учители,директори,представители на общината,на Регионалния инспекторат по образование,приятели .....Гостите имаха възможността да видят едно малко,но приветливо училище, с добре поддържана сграда,с озеленени пространства около нея, с освежени класни стаи,нови ученически мебели,работещ компютърен кабинет.Място,в което не е възможно детето да бъде възпитавано в безразличие и неуважение към училище и учители.Красотата възпитава.А училището в Коларци е красиво и добре поддържано място.Това,разбира се коства труд и постоянство.Но те си струват.Защото от един млад човек, който знае цената на труда и е свикнал всичко около него да е подвластно на ред и естетика израства добре организиран и неподатлив на крайности и пристрастявания възрастен човек.Такъв човек се справя добре и в живота.
Място за празничната програма бе читалището.Множество от приветствия,поздравителни адреси и спомени развълнуваха гостите.Празничен поздрав поднесоха малките балерини от Балет „Каприз” при ОДК в Тервел и талантливата млада певица Виктория Пенкова от СОУ Тервел.
Особен интерес предизвика презентацията на историята на училището,подготвена от Русанка Енева- настоящ учител, а в миналото директор на училището.Вълнуващо е да гледаш снимки,които са запечатали човешки лица,сгради и събития,станали преди повече от 60 години.Връщане назад във времето,което те кара да се чувстваш някак странно – от една страна усещаш много отчетливо собствената си преходност, от друга страна се чувстваш като частица от нещо общо,просъществувало през годините.Обединителен центът на цялата тази гама от чувства и мисли е училището.Първата сграда,която вече не съществува – опитваш се да усетиш от снимката  това,което се с случвало зад стените и прозорците й.Ученици от 1941,1942,1943, млада и хубава учителка,която вероятно вече не е между живите.Празници в училищния двор от средата на миналия век.Възпитаници на училището по време на тържества и състезания.Снимките са запечатали обстановка,облекла,настроения,обществени отношения на времето.Като на лента всичко преминава пред очите на зрителя,за да стигнем до днешния ден на Основно Училище „Доктор Петър Берон” в с.Коларци.
Сега в училището работят хора,които показват пристрастност към съдбините на школото и възпитаниците му.Колективът от учители и служители не пропуска възможност да обедини усилия около определена цел,за да научи възпитаниците си на още нещо,да им помогне да знаят и могат повече.Разбира се човешките същества не са съвършени и понякога хората се загубват в лабиринта от междуличностни взаимоотношения.Малцина са  тези ,които могат да намерят точната мярка в поведението си, така че да застанат някъде между двете противоположности: на философското безразличие и апатията ,от една страна и дребнавостта и придаването на огромно значение на маловажните неща при изпускане на важните, от друга.Само в тази златна среда един учител може да бъде полезен за учениците си,за училището си и за себе си.
Училището в Коларци е надживяло много съдби.Нека бъде все така изпълнено с живот и детска глъч.Нека и след още 120 години събира хората,които го обичат на своите празници.А тогава ние ще бъдем част от историята – на общината,на селото, на училището.


Публикувано на 18 May 2009