Белянка за клуба по автентичен фолклор
“Накладохме три белянки:
една горе, една долу,
а третата насред село…”
“Насред село” в Каблешково жените от групата за автентичен фолклор към Народно читалище ”Христо Ботев”, с читалищен секретар Златка Колева и ръководител на групата Мария Паскова наистина “накладоха” белянка, заедно с момичетата от Клуба за автентичен фолклор към СОУ”Йордан Йовков”, с ръководители Стойка Жекова и Росица Стратиева.
Всичко беше по старому, асърите постлани, огънят подреден, а жените отворили раклите на майки и баби бяха облекли приселските си костюми. В тоя недоимък на царевица бяха намерили един кош с небелени кочани, за да бъде белянката докрай истинска. На софрата присъстваше плодородието на Есента.
И когато жените започнаха да работят и пеят ми заприличаха на Икони, понесли със себе си всичко онова, което се таи в песента и труда. Те се бяха върнали в топлите септемврийски нощи, ръцете им усещаха вехнещата царевична шума, чуваха тежките удари от падането на зрелите кочани и песните на своята младост. Омаяни от прелестта на песента те се пренасяха в красотата на нежните септемврийски нощи, седнали край натрупаната шума за асъра и прясно обеленото жълто злато на царевицата и мисълта за трепетите на сърцето “Я дойди, либе, я дойди…”
А младостта си е младост, момичетата бяха “наконтени” и хубави /град Тервел винаги се е славил с най-хубавите момичета/ слушаха, записваха, гледаха с любопитство, попипваха диплите на роклите и везаните престилки. Дано всичко, което видяха и чуха стигне до сърцето им и остане там Завинаги, защото човек, който помни своите родови корени, познава своите обичаи, не изменя никога на същността си на българин.
Ние трябва да се гордеем с нашите обичаи и песни. Това е нашето богатство и аз съм убедена, че е така, щом тия млади девойчета са се заели със съхраняването на всичко родно.
Стефка Костадинова
Публикувано на 01 Oct 2007