Невъзможното щастие

В едно село живеело едно добро момиче. Нейните родители били много бедни. Те нямали възможност да купуват всичко, което желае.
Това момиче освен, че е било много добро, било и много умно и работливо. Когато помагало на родителите си на полето и в балкана, то събирало най-различни природни материали камъни, кристали, пръчки, листа, стъкла. С тях си правило много хубави и интересни неща.
Веднъж в училище организирали карнавал с най-оригинални произведения, изработени от деца. Нашето момиче изработило една вълшебна пръчка от кристали и листа. С тази вълшебна пръчка в деня на карнавала доброто момиче литнало в небесата. Всички присъстващи там ахнали от изненада. С голям интерес гледали какво става, защото пред очите им станало чудо. Момичето с вълшебната пръчка най-напред заличило границите между държавите. Веднага след това видели, че се събират на едно място бели, черни и жълти на цвят хора. Всички те изглеждали радостни и щастливи. Най-радостни били децата. Всички те дошли на карнавала и се веселили заедно – пели, танцували и говорили на един и същи език, разбирали се прекрасно.
Всичко това е продължило три дни и три нощи. Децата искали този карнавал да няма край, но директорът на училището наредил да си починат малко. А нашето момиче получило най-големите аплодисменти и възхищения и било най-щастливо от всички.

Диляра Ферхан
Публикувано на 30 Oct 2017
  „ВСИЧКО СЕ СЪСТОИ В НАШИТЕ ЗАДРУЖНИ СИЛИ”

Васил Левски и моят род
/опит за очерк/

Аз съм малко момиче и ми е трудно да осмисля образа на Васил Левски. През годината в училище много ни говориха за Апостола. Писахме стихове, разкази, рисувахме неговия образ. Рисувах и аз. Помогна ми леля. Рисунката стана хубава и госпожа Георгиева – моята класна - я изпрати на обявения конкурс „180 мига безсмъртие“ в София. По-късно през юли, когато общината ни закупи книгата, видях рисунката си отпечатана в нея. Зарадвах се. Разказах на мама и татко, а те ме заведоха при една стара моя прабаба, която ми разказа следното:
При нас, в Добруджа Васил Левски не е организирал комитети, не е дори посещавал нашия град Тервел през Възраждането, но моята прабаба ми разказа, че мой пра-пра дядо - на име Минчо Иванов Минчев през далечната 1866 година е живял в гр. Тулча. Там се е срещнал с бъдещия Апостол на българската свобода.
В Тулча Левски е бил по свои революционни дела и се е срещал със Стефан Караджа – така прочетох в Интернет. Бил е силен и смел. Всички му се възхищавали.
Пра-пра дядо ми Минчо също е бил едър и силен човек. Обикалял е селища и панаири из Добруджа и се славел с участията си в борби. Някога в рамките на Османската империя са организирали такива състезания, за могат мъжете да доказват силата си.
Веднъж на един такъв панаир в Тулча пра-пра дядо Минчо Иванов, без да познава Левски, се е сборил с него и го победил. След „двубоя“ наблюдаващите борбата му казали, че се е борил на тепиха със самия Васил Левски. Минчо Иванов се стъписал и побързал да се скрие сред другите хора. Уплашил се, че е дръзнал да се бори с такъв силен и смел човек, от когото всички се страхували. От тогава вече не посмял да излезе на борби без предварително да знае името на своя противник.
Интересна история. Тя се пази като ценен спомен в моя род. Горда съм, че съм потомка на добруджанец, познавал Апостола Васил Левски толкова отблизо.

Автор: Ивайла Иванова – 8 г., III-а клас, родена на 20.12.2008 г.,
СУ „. Йовков“, гр. Тервел, класен ръководител Елена Георгиева, телефон: 0889 140 401



Рисунка на Ивайла Иванова/в ляво/ и запечатаният от мама творчески момент/в дясно/
Публикувано на 30 Oct 2017
 „НЕВЪЗМОЖНОТО ЩАСТИЕ“

Познавам своя път нерад …

         На Димчо Дебелянов

Нерадостен е моят спомен –
Как скитам тъжен и бездомен…
За този свят лъжлив не съм готов
Не зная що е думата „любов“!

Животът ми изпълнен е със грешки
и нося аз от тях последствията тежки…
Нямам кой със мене да тъжи.
Слушам само хорските лъжи.

Изгубих всичко хубаво за мен –
сега съм тъжен и сломен.
Без приятели, без братя и сестри –
миналото в тъжни спомени гори.

Знам, че животът мъдър е и страшен…
Трудностите мене ме не плашат.
В мрака виждам времето, когато
в мислите ми пак ще бъде лято…

Валентина Георгиева Янкова – IX клас, дата на раждане 22. 02. 2002 г.
СУ „Й. Йовков“, гр. Тервел, обл. Добрич
Клуб „Млад журналист“ с ръководител: Росица Стратиева
Публикувано на 30 Oct 2017
 ПРЕДИЗВИКАХМЕ ВЪЗТОРГ В СЕЛО ВОДИЦА


Певиците от Зърнево в с.Водица

В началото на месец октомври детската певческа група за автентичен фолклор към Народно читалище „Стефан Караджа 1941 год.” и Основно училище „Христо Ботев” с. Зърнево участва в организирания от Народно читалище „Просвета 1894” с. Водица, общ. Попово 5-ти национален фолклорен фестивал – „С ХОРО И ПЕСЕН ВЪВ ВОДИЦА ВСЯКА ЕСЕН”.
Взискателната публика и прецизното жури бяха очаровани от изпълненията на нашите момичета. Разбира си не закъсняха и резултатите.
Представителите ни се класираха на второ място, за което им бяха присъдени грамота, плакет, диплом и медал.
Ръководител на детската певческа група за автентичен фолклор е г-жа Иджихан Сали Караали – читалищен секретар на НЧ „Стефан Караджа 1941 год.”
Всички участници изразяват своята дълбока благодарност към Община Тервел за помощта и подкрепата при осъществяването на това вълнуващо мероприятие.

Атидже Ахмед
Директор на ОУ „Христо Ботев“
С. Зърнево

Публикувано на 30 Oct 2017
 ПРИКЛЮЧИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОЕКТ „МОДЕРНИЗИРАНЕ НА ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ В ГР.ТЕРВЕЛ“


Той беше финансиран от Фонд „Социална закрила“ при Министерство на труда и социалната политика и съфинансиран от Община Тервел.Общата стойност на инвестицията е 28 908 лева и включва доставка и монтаж на основни единици професионално кухненско оборудване за най-голямото ...
Публикувано на 20 Oct 2017
 О Б Я В А

Публикувано на 19 Oct 2017
 СПОДЕЛЯМЕ И РЕШАВАМЕ- В ИМЕТО НА ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ

Казвам се Христина Христова и съм ученичка в Х²² клас при СУ „Йордан Йовков” град Тервел. От 29 септември до 2 октомври 2017 година участвах в семинар на Съвета на Децата към Държавната агенция за закрила на детето. Събитието беше открито от председателя на ДАЗД Офелия Кънева. На откриването бяхме впечатлени от думите й: „България е сред водещите страни, които налагат модела на детското участие. Ако има нещо, в което сме лидери в световен мащаб, това са именно практиките за ангажираността на децата при формирането на политиките за тях. Най-добрите решения можем да вземем само заедно с децата, а не като им ги наложим“. Гост на семинара беше Първата дама г-жа Десислава Радева. Тя ни представи каузата на Фондация „Живата вода на България”. Идеята й е да се съхрани българското и всички ние, които милеем за България, да работим за нейния просперитет.


С госпожа Десислава Радева

Много хора ще се запитат какво точно прави Съветът? Как се избират точно тези деца? В Съвета разговаряме за доста важни теми, които вълнуват света. Макар там да сме събрани само дечица от различни области на България, ние имаме една обща мисия – да изразим мнението си и то да бъде чуто от всички. Ние сме личности, които обичат да помагат, да правят добрини и да бъдат в полза на обществото. Членовете на Съвета на децата, един от които съм и аз, сме инициатори и радетели на различни благородни каузи, които ...
Публикувано на 18 Oct 2017
 ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ: 75 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА НЧ,,ЙОРДАН ЙОВКОВ-1942 Г.“ С.КЛАДЕНЦИ

Село Кладенци се намира на територията на община Тервел област Добрич, западно от общинския град. Наречено е така поради това че в селото има кладенец във почти всяка къща. Интересен е и фактът, че по времето на създаване на селото в радиус от двадесет километра не е имало никъде водоизточници.
Легендата ни казва, че селото съществува още през Х век. То е било средище на тогавашните владетели между столицата Плиска и Силистра. Селото е било стан /пристан/. По това време покрай селото е минавала река, наречената Суха река. За това говорят разкопките извършени през 1960-1968 година. Намерени са множество оръжия, глинени съдове и други предмети на бита. На по късен етап са извършени разкопки на крепостта Скала, югозападно от Кладенци. Проучванията сочат и е доказано, че крепостта е съществувала от Х век до първото десeтилетие на XI век, след което е опожарена. Намерени са много землянки, огнища, предмети на бита, украшения и оръжия. Също така са намерени монети и печат, което говори за значимостта на крепостта по това време. В землището на село Кладенци се намират много могили, свидетелстващи за живота и бита на тогавашното население.


Спомен от предаването От българско по-българско

В далечната 1942 г. е основано читалището в село Кладенци. Самодейност се е развивала от 1945 година насам. Основоположници на дейността са ...
Публикувано на 18 Oct 2017

<< По-нови 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229 230 231 232 233 234 235 236 237 238 239 240 241 242 243 244 245 246 247 248 249 250 251 252 253 254 255 256 257 258 259 260 261 262 263 264 265 266 267 268 269 270 271 272 273 274 275 276 277 278 279 280 281 282 283 284 285 286 287 288 289 290 По-стари >>