Notice: Undefined index: go in /home/tervel/www/root/news.php on line 17
 ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ: СЛЕД 100 ГОДИНИ - ОТ ТЕРВЕЛ ДО ТУЛЧА - ПО СТЪПКИТЕ НА ТРЕТА БЪЛГАРСКА АРМИЯ

Замисляли ли сте се колко много селища в Добричко носят имена на бългаски офицери и войници, на полкове, известни от времето на Първата световна война? Не, нали?! Приели сме имената на селищата Ген. Тошево, Ген. Колево, Ген. Киселово, Полк. Савово, Полк. Дяково, Полк. Иваново, Полк. Минково, Полк. Свещарово, Кап. Димитрово, Поручик Чунчево, Поручик Гешаново,Поручик Кърджиево, Фелдфебел Дянково, Войниково, Одринци, Балканци... като даденост и днес не се питаме какво се е случило с хората, чиито имена споменаваме заедно с имената на селищата.
През 2015 година ще се навършат 100 години от началото на Първата световна война. Пред участниците в Клуба за автентичен фолклор и краезнание бе отправено поредното предизвикателство – да проучат местата, където са погребани воѝните, чиито имена знаем като имена на селища, а времето е потъмнило подвига на героите.
Тръгнахме по пътя на Трета българска армия, водена от ген. Тошев – от местата около родния ни град (Кочмар, Карапелит, Войниково) към местата на най-значимите битки, водени в пределите на някогашна Северна Добруджа. Прекосихме селища, имащи значима роля в така наречената Кубадинска укрепителна линия, където са се водили едни от най-ожесточените битки, а Българската армия дава най-много жертви.
Първата ни спирка е в Мемориалното гробище в Кубадин. Посреща ни тържествена тишина и странна подреденост на гробовете – четири сектора – за българските, за румънските, за руските и за немските войници. А в централната част на гробищего е изградена костница, погребала останките от войници от различни народности. Урок по толерантност – пред смъртта всички са равни!
Усойно и неприветливо се оказа гробишето в село Черна. Тук бурени и пръст, запустение и разруха обкръжъват малкото запазени гробове на български войници. Селото не пази паметта на героите – „ни свои, ни чужди“. Тръгваме си озадачени и помръкнали, но още по-амбицирани да научим истината за последните дни на човечност, достоинство и мъжка доблест на онези, които са дали живота си в името на националната кауза.
Така стигаме до следващото село и гробище. Тук има познат надпис: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“ Паметникът на героите е трудно откриваем за туристи. Сякаш съзнателно е разрушена плочата с имената на погребаните под каменния гроб. Но духът ни на изследователи се оказа по-силен от разрухата. Снимахме, отдадохме почит, поднесохме цветя...

На терен участниците в Клуба узнаха една 100-годишна истина: Животът е най-голямата ценност и ако го изгубиш в името на Родината, когато си на 20 години и след теб остане само кръст-паментик с името ти, това е ИСТОРИЯ. ИСТОРИЯ, която трябва да научиш, да помниш, да запишеш в своята тетрадка-таблет на изследовател и да разкажеш на другите. Защото няма нищо по-ценно от това:
да видиш с очите си паметници-костници като тези в Кокарджа, Мирча вода,Аджигьол...
да пипнеш надгробна плоча с полуизтрити имена...
да се смириш пред паметта на загиналите, запалвайки свещ в олтара пред костницата-гробище или в средновековен български манастир с румънско име „Кокош“...
да усетиш със сърцето си възрожденския дух на българите, дарили средства и труд за пазене на националност и вяра в Тулча...
да оцениш стойността на това, което правиш, за да се помни...
да си удовлетворен, ако откриеш дори едно конкретно име,което може да зарадва потомците от рода, живеещи в твоя град...
да изпиташ разочарование, че не си могъл да помогнеш на отдалеченото на хиляди километри семейство на доброволеца Соломон Шелатие, да положиш стръкче цвете и прелееш гроба му в Черна...
Какво по-нагледно средство за родолюбие и патриотизъм от това да се докоснеш само месеци след като си бил в Боянската църква край София до най-старата църква в Северна Добруджа, досущ приличаща на нея!
Връщайки се да те следва изплувалата от мъглата крепост-твърдина на Добротица...
С благодарност към нашите покровители: Д. Илиева, Г. Вълчева и В. Димитрова за Вас написаха ръководителите на Клуб за автентичен фолклор и краезнание Стойка Жекова и Росица Стратиева.

Публикувано на 01 Dec 2014