Notice: Undefined index: go in /home/tervel/www/root/news.php on line 17
 РАЙОНЪТ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ШИСТОВ ГАЗ ОБХВАЩА И ТЕРИТОРИИ ОТ ОБЩИНА ТЕРВЕЛ

С Решение 427 от 16 юни т.г. Министерския Съвет даде право на „Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън” ЕООД да търси и проучва шистов газ на територията на области Шумен, Добрич, Разград, Силистра и Варна.

Поради нашумялата тема за добива на шистов газ, разностранните мнения и хаоса от информация, се надяваме следващите редове да бъдат полезни на заинтересованите. Всъщност заинтересовани сме всички ние – хората, които живеем в тези области. Като начало можем да кажем, че проучването на шистовия газ не се различава съществено в технологично отношение от добива му, т.е. и в двата случая може да има вредно влияние върху околната среда.

Шистовият газ е по същество природен газ, добиван от шисти. Шистите са широко разпространена скална формация в земната кора, образувани в резултат на натрупването на тинести утайки в продължение на милиони години и поради органичния си произход , съдържат газ - метан. Новите технологии позволяват отделянето на газа, като находището се „разбива” в скалата със силни водни струи. Хидравличното разбиване представлява процес, при който се създават и доразвиват пукнатини в скалния слой, като те се разширяват и разпространяват чрез впръскване на течност под налягане. Хидравличното разбиване позволява извличането на природен газ и нефт от скални образувания, намиращи се дълбоко под повърхността на земята (обикновено на около 3000 метра,но като цяло може да варира и до 5000 - 6000 метра дълбочина). На такава дълбочина е възможно порестата структура и пропускливостта на скалата да не позволяват на газа да изтече от скалата към сондата по най-добрия и предвидим начин. Накратко, става въпрос за равнище, което е около подпочвените води и технологията не е напълно сигурна и предвидима , а всяко вливане и изливане на водата, примесена с химикали, по време на сондирането, крие огромен риск.

Създаването на скални пукнатини чрез хидравлично разбиване е изключително важно за добива на шистов газ заради ниската естествена пропускливост на шистовите скали. Пукнатините представляват „коридори”, които „свързват” отделните части на находището, като по този начин се увеличава площта, от която се извлича природният или шистов газ.

Това обаче разкрива само част от теоретичния ход на процеса по добива на шистов газ. Онова, което до скоро стоеше сякаш в сянка са останалите гледни точки, а именно екологичните оценки, реалните перспективи, ефектите и последствията от един такъв добив на територията на нашата страна. Не беше пропуснато обаче многократно да се изтъкне за икономическата изгода от добива. Истината е, че експлоатирането на шистовият газ е по-рентабилно от петрола, най-вече защото находищата са сухоземни и себестойността е по-ниска. Но да погледнем наистина другите факти.

На първо място самата експлоатация налага пробиването на голям брой сондажи, което е много по – проблемно в Европа, в частност в България, поради много по – голямата гъстота на населението в сравнение с Америка например. Именно тази експлоатация на находищата изисква огромно влагане на ценни водни ресурси – за добива на газ в един кладенец се употребяват около 19 милиона литра виода ( от която според някои изследвания 40 % изтича в кладенеца). Още по – притеснително е това, че в един сондаж се влагат приблизително 82 тона химикали, равняващи се на 500 – 700 химикали от различно естество. Това само по себе си свидетелства за сериозния риск от дългосрочно замърсяване на подпочвените води.

Нека не подминаваме и една друга важна подробност, а именно, че някои от доказано използваните химикали са канцерогенни – такива са например бензол, акриламид, формалдехид, нафталин, както и стотици други киселини, не канцерогенни, но достатъчно опасни и вредни. Можем да споменем и метанолът, който също е широко използван в хидравличните технологии и е опасен замърсител, както и етиленгликолът, хлороводородът (т.е. солна киселина ), формалдехидът, а евентуалното замърсяване, следователно хронично излагане на действието на ксилол, толуол, етилбензол и подобни химикали може да доведе до увреждания на централната нервна система, бъбреците, черния дроб и дихателните пътища.

И докато много от вас ще обърнат внимание на „евентуалното” около добива на шистов газ, ето ви няколко не просто опровержения и празни статистики, а факти:
• Добивът на шистов газ е забранен във Франция, Канада, ЮАР, Англия и в някои части на САЩ.

• Технологията по проучвателните дейности и тази на добиване реално не се различават.

• Обещаващото начало не е всичко. Разочарование е последвало в Хейнсвил (САЩ), където добивът в 67 кладенци на територията на различните находища се е понижил с 25% месечно и е отбелязан годишен спад от над 60% . В резултат на това се предприема все по-често пробиване на нови сондажи, за да се поддържа нивото на добива.

Публикувано на 16 Dec 2011