ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ:ПЕСЕНТА И ТАНЦЪТ ПРЕМИНАВАТ ПРЕЗ ВСИЧКИ ГРАНИЦИ,СБЛИЖАВАТ ХОРАТА И РУШАТ БАРИЕРИТЕ МЕЖДУ ТЯХ

Снимка

За представянето на самодейните състави от читалището в Тервел  пред румънска публика

Когато се спомене думата “проект” хората най-често смятат,че предстои да се слага нова дограма, да се измазва,да се асфалтира,да се подменят водопроводи и канализация,да се леят плочи ,вдигат зидове и правят нови покриви.Това наистина са нещата,за които обикновено”управниците” търсят финансиране и в които влагат усилията си.Тези подобрения на средата,в която живеем безспорно са важни за всички.Само че освен тях има и нещо друго,не по-малко значимо – духа на човека,усещането му за родова принадлежност,за националност,за корени,които идват някъде отдалече,от времена,които никой не помни,но всеки предава на децата си познанието,което те  са съхранили.Затова има и едни други проекти,чрез които се финансират дейности,допринасящи за обогатяването на духа,за създаване на познанства,контакти и приятелства,чрез които да се научи повече за “другите’ хора-тези,които живеят съвсем близо до нас,били са част от нашата история, а в същото време говорят език,който не разбираме.
В точно такъв проект участваха и четири самодейни състава от тервелското читалище. От 9 до 11 октомври Ансамбъла, Школата за народно пеене,Групата за изворен фолклор и Коледарската група имаха участия на две сцени в румънски градове от област Констанца. На 9 октомври заедно с румънски фолклорни състави и със самодейни групи от общините Генерал Тошево и Крушари,те участваха в парад-дефиле на национални костюми от различните етнографски области на Румъния.Проявата бе част от тринадесетото издание на Фестивал за песни, танци и народни носии „Дан Мойсеску”.Патронът на фестивала е виден румънски педагог и общественик,основал множество детски школи за популяризиране на румънския фолклор. Тази година фестивалът има своето тринадесето издание.Негови организатори са Областен съвет Констанца, Областен център за развитие на традиционната култура Констанца, Кметството, Общинския съвет и Културния дом на град Топалу.Фестивалът се състоя в град Топалу.Българското участие в дните на този фестивал стана възможно благодарение на проект,финансиран по Програма ФАР и реализиран в рамките на компонент за културен обмен по програмата за трансгранично сътрудничество.Проектите се внесоха в началото на миналата, 2007 година и след оценката ,одобрението и процедурите по стартирането им, сега вече са в етап на реализация.Всички разноски по пътуването и тридневния престой на българската група в Румъния бяха разчетени в бюджета на проекта.Водещата организация е представител на румънския партньор по проекта.
Освен дефилето, в същия ден-9 октомври, четирите самодейни състава,чиито изпълнения всички тервелчани познават много добре,изнесоха концерт в залата на Община Черна вода.Интересно бе да се усети нещо,което всички в Тервел усещаме докато гледаме и слушаме танците и песните на децата от ансамбъла , на момичетата и жените от певческите групи.Залата се изпълни с емоции и аплодисменти.Публиката аплодира бурно мелодиите,гласовете,акомпанимента на инструментите,плетениците от красиви,бързи и много сложни движения,интересната , наситена с  елементи на закачки и настроение хореография,шарените багри на костюмите,слънчевите оттенъци на женските кърпи,красотата и младостта на певици и танцьори,сюжета на сцената от обичая Коледуване.Също като на концертите в Тервел - бурни аплодисменти,думи, с които се изказва възхищение и желание за нови срещи,въпроси за репертоара,за самодейците,за читалището,за общината….Това всъщност е културата – тя сближава и чрез нея се научават неща,които иначе всеки подминава с безразличие,четейки ги в  някой скучен учебник.В Черна вода ,град в който живеят около 10 000 души,тервелчани бяха посрещнати от кметицата и нейния екип.
На 10 октомври съставите ни се изявиха на фестивалната сцена в  Топалу.В Града-домакин гостите бяха приветствани от кмета ,от хората,с които той работи и от представители на културни институции от област Констанца,отговорни за организирането на подобни фестивали и събития. Участието на тервелчани бе предшествано от изяви на румънски самодейни състави и певци.Пред пълната зала в местния културен дом децата и възрастните отново дадоха най-доброто от себе си,изпълниха сцената с багри,ритми и музика,която докосва душата.Публиката не спести аплодисментите си.По време на изпълненията лицата на хората в залата изразяваха първо одобрение,после възхищение и накрая благодарност за хубавото преживяване.
Изпълненията на румънските състави също предизвикаха интерес у нашите самодейци.На сцената бяха показани хореографски елементи,които в определени моменти имаха пълно сходство с танците,които се играят от нас,българите в Добруджа.Близостта личеше в стъпките, в костюмите,във фигурите,които румънските танцьори на сцената образуваха.И в същото време –като цяло- различна музика,различни разцветки и мотиви на облеклото,различни движения на краката.Отново феномена на явлението култура – да покаже и подчертае общото и различното между  народите и етносите,но и в двата случая чрез въздействието на красотата и естетиката.Културата и изкуството са двете неща,в които не може да има фалш и вялост.Естетичното,красивото и въздействащото върху духа са носителите на тяхното послание-освен за телата си,да се грижим и за душите си,да забелязваме и оценяваме това,което имаме – като народ,като етнос,като род,като семейство,като човешки същества.Да се учим да харесваме и това,което ценят другите народи и етноси.Културата и в частност фолклора в тези три дни бяха това,което направи така,че няколкостотин души да се усетят като част от нещо общо-много еднакво, а в същото време много различно.Ако трябва да се използват думи,които пасват на съвременния език – това усещане всъщност не е нищо друго освен чувство на толерантност  и интеграция на народи в рамките на една обща европейска общност.Тези думи чуваме по няколко пъти на ден от средствата за масова информация и често ги възприемаме като клишета.Фолклорът на два съседни народа и желанието им да научат повече един за друг направи така,че думите да се изпълнят със съдържание.
Добре е ние,хората в Тервел да се научим да отделяме по-малка част от усилията и емоциите си за дребните неща от ежедневието и да възприемем като част от собствения си свят чувството на гордост от това,че имаме въздействащ и много красив фолклор,че имаме хора,които работят с желание и с душа,за да го превърнат в мост между поколенията,в извор на родолюбие и национална идентичност.Да си дадем сметка,че когато децата влизат в читалището, в училището,в ОДК, в общината или някъде на друго място, за да  репетират или да се изявяват на сцена,те всъщност получават много ценни житейски умения – да работят в екип,да бъдат дисциплинирани,за да постигат успехи,да уважават хората,от които се учат,да бъдат търпеливи и в същото време в живота им винаги да има цел,към която да се стремят.Не е ли това рамката ,която всеки родител иска да постави в сложния комплекс от свои действия наречен “възпитание на детето”.Като че ли има неща,които възпитават,без за тях да се четат сложни термини и определения в томове педагогическа литература.Затова - да обичаме и пазим песните и танците си,да не пестим усилия и средства,за да учим на това и децата си.


Публикувано на 13 Oct 2008