Туризъм

Голямото туристическо “богатство” на община Тервел е, първо, в наличието на Държавна дивечовъдна станция, която се грижи за нормалното развитие на дивечовите запаси и предлага организиран туризъм, второ, в атрактивната природа и биоразнообразие на м. “Суха река”, трето, в историческото наследство, събрано в Историческия музей, Скалните манастири в м. “Суха река”, в местния фолклор, празници и обичаи, и четвърто, но не на последно място, в ориентацията към екологично земеделие и животновъдство на местните хора. Към края на 2006 г. е добре разработен ловният (елитарен) туризъм, докато другите туристически продукти предстои да бъдат изградени.

Ловен туризъм

Общата площ на Ловното стопанство, стопанисвано от Държавна дивечовъдна станция “Тервел”, е 14 800,3 ха. Територията на днешната Държавна Дивечовъдна станция представлява платовидна земя, дълбоко нарязана от суходолия. Стопанството е разделено на три ловностопански района – Сърната, Кьостата и Дан Кулак. Към тях е предаден и ловностопански район от Държавно лесничейство Генерал Тошево – Суха река.

Горите и горските площи на територията на община Тервел са пръснати и образуват отделни комплекси и масиви, разделени от обработваеми земи. Тервелските гори винаги са били богати на дивеч, което определя като напълно закономерно създаването на Държавно ловно стопанство през 1974 г. като едно от общо 9-те стопанства, които се създават през годината в страната. През 1976 г. в стопанството е аклиматизиран мулфлонът, а през 1980 г. се изгражда местността Кьостата на площ от 30 хил. дка за интензивно ловно стопанство, предимно за видовете благороден елен, елен лопатар и муфлон. През 1984 г. се загражда местността Сювенлика за интензивно ловно стопанство на диво прасе, строят се фазанарии. Организира се международен ловен туризъм. Конна база допълва туристическия продукт.

Най-ярка илюстрация на високите постижения на държавно ловно стопанство Тервел са представянията на международни изложби на ловни трофеи. Първото участие е през 1971 г. в Будапеща, където трофей от сръндак, отстрелян от горския надзирател Иван Гочев, набира 148 точки и е в елита на страната. На международното ловно изложение в Пловдив през 1981 г. Тервел участва с 163 трофея, които са 8 % от общо представените трофеи на страната и са спечелени 2 златни медала за трофеи от благороден елен, 7 – за сръндак и 1 – за дива котка.

Благоприятните климатични условия определят голямото разнообразие в животинския свят на територията на ловното стопанство. Към средата на 2006 г. е установен следният дивечов запас: благороден елен – 180 броя, елен лопатар – 185 броя, сърни – 300 броя, диви свине – 260 броя, муфлони – 55 броя, зайци – 2450 броя, фазани – 1470 броя и яребици – 170 броя. През последните години се наблюдава значително увеличение на броя на хищниците, особено на чакалите.

Суходолие “Суха река”

БИОРАЗНООБРАЗИЕ В “СУХА РЕКА”

Суха река впечатлява с високите си скалисти брегове и красиви варовикови скални венци, по-големи и по-малки горски масиви. Местността е запазила и до днес част от някогашната флора и фауна. Всеки посетител, тръгвайки от Добрич на североизток, може да види дълбокия и широк дол на пресушената река, където са се приютили разнообразни видове растения и животни.

Суха река се намира на около 1.5 км южно от село Изгрев. Преди около 100 години, реката е била пълноводна. След изсичане на голяма част от околните гори, реката започва да пресъхва в средата и само при топенето на снеговете или при поройни дъждове се събира вода. Сега Суха река е суходолие, т.е. пресъхнала и отдалеч наподобява каньон. Само изкуствено завирените участъци до селата Коларци, Оногур и Ефрейтор Бакалово напомнят за миналото на реката. още..

История и култура

Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението в общината са: Градският исторически музей, 13 читалища и библиотеки към тях, религиозни домове и други културни институции.

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ В ГРАД ТЕРВЕЛ

Музеят е паметта на общината. Той е открит през 1986 г. Създаването му е провокирано от събрания фонд, експониран в етнографската сбирка на Народно читалище”Димитър Дончев”.

В него са обособени три самостоятелни отдела:

Много интересен експонат в музея е скелет на млад мъж от преди 3500 г., намерен в тракийски некропол през 1980 г. между селата Орляк и Зърнево. Той е реставриран от антрополога проф. д-р Йордан Йорданов, същият е направил възстановка на черепа.

Интересни са и трите стенописа: “Възшествие на Хан Аспарух” и “Апотеоз на българската култура”, изработени от Пламен Вълчев и “Пролетни празници в Добруджа”, изработени от Радослав Дикански и Николай Драчев.

Музеят е една от най-голямите културни забележителности в града и в общината. Трите експозиции са представени така, че гостите на града да могат да се запознаят с най-старата история, средновековието и годините на ХVІІІ-ХІХ век в тервелския край.

НЯКОИ ОТ ЕКСПОНАТИТЕ В ОТДЕЛ “АРХЕОЛОГИЯ” НА ИСТОРИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ

НЯКОИ ОТ ЕКСПОНАТИТЕ В ОТДЕЛ “ЕТНОГРАФИЯ” НА ИСТОРИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ

Читалищата са “капилярите” на мрежата от културни институции. Функциониращите в общината към настоящия етап наброяват 13 (1 в града и 12 в селата), като през 2005 г. има ново регистрирано читалище в с. Коларци. Читалищата са доброволни сдружения на граждани, които осъществяват културно-просветна, библиотечна, лекционна дейност.

Най-активно е НЧ ”Димитър Дончев – Доктора” в град Тервел; то е партньор на общината в организираните пролетни празници на културата, регионален добруджански събор и конкурс за традиционна добруджанска песен “Калинка Вълчева”, провеждащ се през година, общинска празник на фолклора, клуб за естетическо възпитание “Дъга”, надсвирване на ромски оркестри.

Активни са и някои селски читалища. В с. Коларци и Каблешково има детски фолклорни танцови ансамбли с по две възрастови групи, с. Зърнево и Божан – детски групи за турски фолклор, нова тенденция в с. Орляк – две възрастови групи и детска фолклорна група за ромски танци, с. Кочмар – характерна коледарска група, Каблешково и Жегларци – женски певчески фолклорни групи.