Природни ресурси

Водни ресурси

На територията на общината липсват повърхностно течащи води; характерен е непостоянен речен режим. При силни дъждове и при топене на снеговете по суходолията се събират течащи води в деретата, които по-късно пресъхват. При големи дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко по леглата си. В общината има 8 микроязовира, които са в добро техническо състояние. С най-голям наличен полезен обем са “Тервел”, “Сърнец 1”, “Сърнец 2”, “Честименско 1” и “Честименско 2”. Използват се основно за рибовъдство, ретензия на високите води, регулиране на каналния отток. Подпочвените води се намират най-малко на 25 м дълбочина. За питейни нужди експлоатацията се води посредством сондажи на дълбочина 500-1000 м. Минерална вода с лечебни свойства е открита при с. Безмер.

Поземлени ресурси

Важна предпоставка за развитието на селското и горското стопанство, селищната мрежа, туризма и рекреацията и техническата инфраструктура, са поземлените ресурси. Общата площ на територията на община Тервел е 579 677 дка, което представлява 12,3 % от територията на област Добрич.

ТЕРИТОРИИ В ОБЩИНАТА

Най-голяма площ заемат земеделските територии - общо 418 232 дка (72,2 % от площта на общината при средно за страната 58,7 %). Размерът на обработваемата земя в земеделските територии е 353 671 дка. Показателят “обработваема земя на човек от населението” варира в твърде широки граници, като достига и екстремни стойности – от 3,4 дка/човек за землището на гр. Тервел, 8,3 дка/ч. за с. Божан и т.н., до 633,3 дка/ч. за с. Брестница и 833,6 дка/ч. за с.Войниково. Средно за общината този показател е 19,7 дка/ч. – три пъти по-висок от средния за страната (6,3 дка/ч.), два пъти по-висок от средния за Североизточния район за планиране (9,2 дка/ч.) и малко по-висок от този за област Добрич (16,5 дка/ч.). В общината няма изградени поливни площи на държавни водоизточници. Горските територии заемат площ от 127 520 дка (22,0 % от територията на общината, при средно за страната 33,6 %). Територията на населените места и други урбанизирани територии е с площ 28 838 дка. Останалата част от територията на общината се заема от водни площи – 787 дка, територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 860 дка и територии за транспорт и инфраструктура – 3 440 дка. На територията на общината преобладаваща е частната собственост на земите – 265 436 дка, или 45,8 % от общата територия на общината. Държавна собственост са 190 314 дка (32,8 %). Общинска е собствеността върху 95 922 дка (16,5 %).

Горски фонд

Общата площ на горския фонд на общината е 13 033,6 ха. Стопанисва се от Държавната дивечовъдна станция (ДДС) “Тервел”. Всички гори са държавна собственост. Най-голяма е площта на фонда в землището на с. Сърнец – 1 222,1 ха, следвана от с. Безмер – 1 133,3 ха, гр. Тервел – 928,6 ха, с. Каблешково – 908,6 ха и т.н. Комплексите гори, които са много на брой, са разпръснати неравномерно върху територията на общината. По-големи са „Сърната”, „Кьостата”, „Талашмана”, Жегларци, Житнишка, Карагулевска, горите по река Суха и Канагьола. Залесената площ общо за района на Дивечовъдната станция е 11 818,3 ха (94,8 % от общата площ на горския фонд). Преобладават широколистните гори – 99,2 %, като само 0,8 % са иглолистните. Основният дървесен вид, който дава облика на естествената растителност, е церът (заема 55,2 % от залесената площ). По бреговете на суходолията естествената растителност е със смесени насаждения от габър, благун, сребролистна липа, клен, а върху най-стръмните терени – с келяв габър, мъждрян, клен и по-рядко цер, благун, габър, бряст и др. Чрез залесяване са създадени 3622,7 ха култури – главно акациеви, също така червен дъб, планински ясен, явор, шестил, орехови култури и др. Покрай суходолията със защитна цел са създадени държавни горски пояси от акация, гледичия, махалебка, планински ясен, зарзали, череши и др. В долините и суходолията е залесявано с клонови тополи. Сравнително малко е участието на иглолистни култури – главно от черен бор, но се срещат и смърчови, и бялборови култури. От особено важно значение за икономиката на общината са дървопроизводителните функции на горите. За нуждите на местното население се добиват и дърва за огрев, строителна дървесина. На територията на горския фонд се осъществяват и редица странични ползвания. От голямо значение за населението в общината са възможностите за паша на добитък в горския фонд, а също така за добив на сено, билки, листников фураж, черничеви листа, горски плодове, гъби и др. Голямо също е ловностопанското значение на горите. Екологичните условия и добрата фуражна база благоприятстват развитието на ценен дивеч като благороден елен, сърна, дива свиня, елен лопатар, муфлон, фазан и др., което създава добри възможности за развитието на ловен туризъм. Общият запас от дървесина (без клони) е 1 006 790 м3, в това число широколистна – 990 205 м3 и иглолистна – 16 585 м3. По функционална принадлежност 78,5 % са включени в групата “Гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции” и 21,5 % са защитни и рекреационни гори и земи (противоерозионни, мелиоративни, рекреационни, семепроизводствени насаждения и други).

Защитени територии и биоразнообразие

На територията на община Тервел няма обявени защитени територии по чл. 5 от Закона за защитените територии. През 2004 г. в изпълнение на заповед на МОСВ, комисия е предложила за обявяване на защитена територия м. “Суха река”, част от която попада в границите на общината. На територията на общината се намират две исторически места и пет вековни дървета, обявени за защитени. Историческата местност „Калето” край с. Балик е крепост от епохата на римляните, а местността „Сандък пещера”, разположена по течението на р. Суха е скално селище от късното средновековие. На територията на общината се срещат над 600 вида висши растения. От дървесните видове най-често се срещат обикновен бук, обикновен габър, келяв габър, цер, благун, горун. По-рядко се срещат обикновен клен, сребролистна липа и др. От храстовидните съобщества са разпространени обикновен и кучешки дрян, обикновена леска, европейски чашкодрян, обикновен глог, шипка, драка и др. Описани са повече от 120 вида лечебни растения. По-широко разпространение от тях имат: бял равнец, горска ягода, мащерка, жълт кантарион, комунига и др. Дивечът, обект на ловен туризъм, е представен от предимно от благороден елен, дива свиня и сърна. Под закрила са следните животински видове: бял щъркел, осояд, пернатонога кукумявка, обикновен мишелов, среден пъстър кълвач, кукувица, червенушка, нарцисовидна съсънка. М. “Суха река” е особено богата на животински и растителни видове, много от които са вписани в Червената книга и са защитен или изчезващ вид.

ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ ПОД ЗАКРИЛА