За хан Тервел

Още: Земя богата на история | Скални манастири

Името на горд български владетел – ТЕРВЕЛ - градът приема през 1942 година. През 1993 година е построен паметник на хан Тервел в центъра на града, изработен от проф.д-р Валентин Старчев.

Името на хан Тервел е споменато в малко запазени, но с голяма стойност български средновековни източници като „Именника на българските ханове” от ІХ в. и „Анонимната българска летопис” от ХІ в. (ХІІ в.). Хан Тервел обаче, не е разчитал единствено на благоговението на другите, а се е погрижил за увековечаване на личността и делата си, като ги е запечатал в неподвластни на времето монолитни каменни надписи. Ханът е и първият български владетел, който наредил да гравират автентичния му образ върху печат и първият и единственият, който в традицията на иранските царе и ромейските императори изваял фигурата си на конник-триумфатор в естествена големина над надписа върху Мадарската скала.

За произхода на името на хан Тервел се водят дискусии, но в Именника е посочено, че то идва от рода Дуло. В какви роднински връзки е бил с предшествениците си от същия род Аспарух и Кубрат обаче, не е записано, но не е трудно да се предположи, че не е брат на Аспарух, а най-вероятно е негов син, респективно внук на първостроителя на българската държавност хан Кубрат.

Много по-трудно е да се прогнозира рождената дата на хан Тервел. От различни видове съпоставки и източници се предполага, че хан Тервел е роден някъде между 657-660 год. Ако поднесените преизчисления са верни, може със сигурност да се твърди, че Тервел е роден преди разпадането на Велика Кубратова България и даже преди кончината на дядо си Кубрат.

Сравнително по-голяма яснота има относно годините на интронизацията и смъртта на хан Тервел. Ако следваме Именника и податките от други извори, изглежда е поел управлението на Дунавска България след смъртта на Аспарух през 700/1 год. и е умрял след 21-годишно господарстване - около 721 год.

След като заел престола около 700/1 год., Тервел бил изправен пред поне три сериозни проблема. Първият проблем пред младия хан логично е бил Византия, вторият бил свързан с урегулирането на взаимоотношенията със славяните, а третият, но най-сериозен проблем пред Тервел след интронизацията през 700/1 год., взаимоотношенията с хазарите.

По-точни сведения за Тервел получаваме през 704 г., във връзка със съдбата на византийския император Юстиниан II, с прозвище Ринотмет (безносия), което било прикачено към името на Юстиниан II след 695 г., когато бил свален от престола и носът му бил отрязан по заповед на новия император. След близо 10-годишно изгнание в Херсон, Юстиниан сполучил да избяга и пристигнал с кораб при устието на Дунав. Оттам изпратил свой човек до "Тервел, господаря на България", искайки помощ "да завладее царството на прадедите си", като в замяна му обещавал приятелството си, преголеми дарове и единствената си дъщеря за негова съпруга. Без колебание хан Тервел взел страната на сваления император, разменени били клетвени обещания и Юстиниан II пристигнал в България, посрещнат с "голяма почит". Надписите около Мадарския конник свидетелстват, че Юстиниан II се помъчил да привлече в акцията и "чичовците" на Тервел - Куберовите прабългари от Македония. Преговорите с тях се провалили, тъй като македонските прабългари "не повярвали на носоотрязания император".

През пролетта на 705 г. с голяма войска от прабългари и славяни, Тервел се отправил към Константинопол и се установил на стан пред т. нар. Харсийска врата, от която се излизало на Одринския път. Победителят Юстиниан не закъснял да се отблагодари за оказаната му помощ – той почел българския хан с високата византийска титла „кесар", която по това време била втора по значение след императорската. Този акт бил според обичайната практика на византийската дипломация да раздава почетни титли на чужди владетели, за да ги спечели за съюзници. Списъкът на придобивките от кампанията през 705 г. приключва с териториалното разширение на юг от Стара планина - хан Тервел получил областта Загоре - с важно стопанско значение и излаз на черноморските пристанища, тя свързвала Константинопол и Плиска. Отстъпвайки тази територия, Византия губела в значителна степен възможността да организира бързи и внезапни походи към сърцето на българската държава. В конкретния случай на българския хан се признавало законното право да владее получената територия.

След подписването на мира с Византия през 705 год., хан Тервел преориентирал главното направление на българската външна политика от север на юг по посока на Византия. Той реагирал адекватно и след 705 год., като преместил главната резиденция от Дунавската делта в Плисковско поле. Плисковският земен лагер бил с внушителни размери, градежът от добре оформени каменни блокове донякъде го сродяват с провинциалните дворци на арабските халифи и емири в Близкия Изток от VІІ-VІІІ в., дело преди всичко на сирийски архитекти и каменоделци. Планът и обемът на замъка-дворец няма наследници в иначе мащабното дворцово строителство в българските столици. Затова се допуска, че той е бил издигат в началото на управлението на хан Тервел (VІІІ в.).

Остават неизвестни причините, които накарали Юстиниан II да започне война срещу Тервел - най-вероятно императорът сметнал, че е дошло времето да отнеме от българина със сила онова, което според него Тервел получил в резултат на щастливи обстоятелства. През 708 г. Юстиниан II нападнал неочаквано, но българите "се нахвърлили като зверове и унищожили ромейското стадо, като взели много пленници, коне и оръжие освен убитите". Осъзнал безизходността на положението си, Юстиниан II пристигнал в столицата със срам. За да признае поражението, императорът заповядал "да се поставят трофеи", един вид признание за катастрофата му, които увековечили триумфа на хан Тервел.

През 711 г. Юстиниан II изпаднал отново в критично положение, застрашен за престола си, той отново се обърнал за помощ към Тервел. Но българският владетел престанал да вярва в щастливата звезда на Юстиниан ІІ, в резултат на което той по-късно бил обезглавен.

Междувременно събитията в Константинопол набирали скорост. Хан Тервел се възползувал от честата смяна на императори и през 712 г. тежковъоръжена българска войска проникнала дълбоко във византийска територия. Българите се появили на самия Босфор за ужас на столичното население, което било излязло по тези места на разходка и развлечение: "богатите сватби и пищните угощения" били прекъснати, а българите взели голяма плячка от сребърни съдове. След това те стигнали и до самите "Златни врати" на Константинопол, оплячкосали цяла Тракия и се завърнали победоносно на север.

Неустойчивостта на Византия и безнаказаността, с която хан Тервел се разпореждал в империята, принудили византийския император Теодосий III (715-717) да започне преговори за мир. Договорът бил сключен през 716 г. и имал четири клаузи в полза на българската държава - с него Византия не само признала старите му териториални придобивки (областта Загоре), но му отстъпила и нови територии: границата преминавала някъде при Странджа.

През 717 г., осланяйки се на договора с България, империята се обърнала за помощ към хан Тервел. Византийският император постигнал споразумение с българския хан, който обещал да се притече на помощ, като нападне арабите в гръб. Това решение на хан Тервел показва, че той не гледал на Византия като на свой изконен враг, а отношенията му към нея били преди всичко продиктувани от прагматична преценка на съществуващите обстоятелства. Ханът разумно преценил, че в момента арабите представляват по-голяма потенциална заплаха за неговата страна.

През 717-718 г. хан Тервел изпълнил задълженията си, произтичащи от договора му с Византия. Но заедно с победите нараствало и самочувствието му, което за трети път го довело пред стените на Константинопол - пак по повод на междуособиците във Византия. Сваленият византийски император Анастасий II привлякъл на своя страна част от аристокрацията и организирал заговор за свалянето на император Лъв III Исавър. Привържениците на Анастасий II го посъветвали да потърси помощта на българския хан Тервел - изборът бил продиктуван най-вече от мощта на българския владетел и авторитета му на човек, способен да доведе до успешен край всяко начинание. Тервел не се поколебал нито за момент: той приел Анастасий II, обещал му помощ, но по-късно скъсал връзките си с узурпатора и изтеглил войските си. За да потвърди "лоялността" си към договорите, Тервел изпратил на Лъв III много от заговорниците, които избягали в Плиска.

С това се изчерпват свидетелствата за хан Тервел. Според Именника на българските ханове той управлявал 21 години, следователно смъртта му трябва да се отнесе към 721 г.

Подсигурил трона и бъдещето на България по възможно най-добрия начин, хан Тервел издъхнал на около 60-годишна възраст през 721 год. Ако предшественикът му Аспарух фундирал основите на българската държавност на Долния Дунав, то Тервел завършил генезиса и подсигурил растежа й във всички направления по хоризонтала и вертикала.